Biozemedelie.bg

Оказва се, че българите сме започнали да живеем и да се храним по-здравословно. Това става ясно от изнесени наскоро резултати за вида на храната, която сме консумирали през миналата година.

Според статистиката, през 2011-та сме консумирали средно по 47,2кг. плодове и 71кг. зеленчуци годишно, което е съответно с 3.7кг. и 0.9кг. повече, в сравнение с 2010 година. Само консумацията на картофи е намаляла с 0.4кг. до 30,8кг.

Положителни са данните и за консумацията на хляб и тестени изделия, която е намаляла с 1.3кг. до 106,7кг. на човек. Потреблението на месо се е повишило със 100 грама до 32,1кг., а това на колбаси – с 200гр. до 14кг.

Средностатистически, всеки българин е изпил по 19.9кг. прясно мляко през 2011-та или с 1кг. по-малко от предходната година, като също така е изял 27,7кг. кисело мляко, което е с 1,2кг. по-малко.

Най-радващото от изнесените данни са намалената употреба на алкохол и цигари, съответно с 0,4  литра и 44 броя до 23,2 литра и 547 броя на човек. При консумацията на безалкохолни напитки също има спад от 50,9 на 49,5 литра.

Ето и обещаните снимки на лимеца, който засяхме тази пролет. Те са направени точно на 18-ти ден след сеитбата и благодарение на обилните дъждове, развитието му е много добро, като някои растения вече имат трети лист. Първите четири снимки са от поле 1, а останалите от поле 2.

Ние сме от хората, които обичат да експериментират и откриват нови неща, защото както добре знаем „Всичко ново е добре забравено старо“. Това е и причината да тестваме тази година пролетно засаждане на лимец, тъй като се смята, че в миналото културата се е сяла през пролетта и неслучайно в някои римски книги има сведения за „жито“, което само за 4 месеца давало реколта.

За целта подготвихме два парцела, като на единият му бе извършена есенна оран и дисковане, а другият беше пустеещ и дори след изораването не беше в добро състояние. Желанието ни бе да сеем в края на март, но метеорологичните условия не позволяваха и в крайна сметка това се случи на 4 април. За наш огромен късмет, след това се изсипаха много дъждове и той поникна сравнително бързо.

Много любопитно ни стана, когато видяхме, че лимецът на втория парцел, който определено бе в много по-лошо състояние, тъй като преди сеитбата беше просто една поляна, е по-висок от този в първия парцел. Този факт не можем да си го обясним за момента, но определено ще продължим да ги наблюдаваме и търсим причините затова.

За момента толкова от мен. Ще продължа да пиша за развитието на нашия лимец, а при първа възможност ще кача и снимки, но за съжаление не носех фотоапарат със себе си последния път.

Шокиращи данни бяха разпространени от природозащитната организация Грийнпийс, според които плодовете и зеленчуците, произведени в Турция, са най-опасните за здравето на човека в цяла Европа.

Всъщност новината в никакъв случай не е новост, но сега твърдението е доказано чрез проучване, поръчано от Грийнпийс. То е включвало тестването на 76 различни плодове и зеленчуци, предлагани на пазара през 2009 и 2010г.

Резултатът е, че в 50% от продуктите е имало остатъци от пестициди, а в доста голяма част и други химични вещества над допустимите норми. Най-опасни за човешкото здраве се оказали чушките, крушите и гроздето.

От дълги години, Турция постоянно е предупреждавана за опасните си земеделски продукти от други европейски държави, сред които Германия, Русия, Холандия и Украйна, но до момента никой не е наложил забрана за внос от там, а според мен точно това трябва да се случи.

Учени от института Родейл, намиращ се в американския щат Пенсилвания доказаха, че биологичното земеделие е не само по-екологично в сравнение с конвенционалното, но е и по-доходоносно.

В продължение на 15 години, ръководителят на проекта Лори Дринкуотър и неговите колеги са наблюдавали дейността на 3 ферми. Първата е конвенционална и в нея са редувани царевица и соя, като са използвани азотни торове за подхранване и пестициди за унищожаване на плевели и вредители.

Останалите две ферми са били биологични, като в първата са отглеждани бобови растения и треви за изхранване на добитък, а оборският тор от животните е бил използван за наторяване на царевица. Във втората пък бобовите култури детелина, грах и фасул за засявани и в последстеие заоравани в почвата, за да се използват за зелено торене, а в последствие е била засявана отново царевица.

Отначало конвенционалното стопанство е било по-продуктивно, но това е било в периода 1986-1995г., а в последствие добивите от трите ферми почти се изравнили, като те са били съответно 7140, 7100 и 7170 килограма на хектар. Разходите за конвенционното стопанство обаче постоянно нараствали, заради повишаването цените на минералните торове и пестицидите, като го превръщало във все по-малко рентабилно.

Изследван ето е доказало, че биологичните ферми имат и редица други ползи. Почвите в тях станали с много по-добра структура и позволявали задържането на по-големи количества азот и въглероден окис. Така при тях растенията ги използвали целогодишно в малки дози, а не наведнъж в големи. Измиването на азота при конвенционаланта ферма бил с 60% повече.