Търсене
Реклама

Archive for януари, 2012

поникнал лимец

На хората, занимаващи се с биоземеделие, едва ли им е чужда думата „лимец“, но за останалите все пак ще поясня, че става въпрос за най-древното жито, което има доказателства, че съществува от 10 000 години, но всъщност най-вероятно е на Земята от много по-рано.

Лимецът е първата култура, с която стартирахме, като причината да се спрем на нея е нейната непретенциозност и лесно отглеждане. Все пак до момента никога не бяхме се занимавали със селско стопанство, а изведнъж започнахме да практикувам биоземеделие.

Оказа се, че нещата не са толкова прости, като причината не е в лимеца, а в организирането на мероприятията и най-вече в осигуряването на трактор за изораване и дисковане, както и на сеялка за сеене. С малко трудности, тракторът беше осигурен и бившата поляна доби вид на нива, макар изораването да бе само на 5-15см., тъй като почвата беше много суха. След дисковането обаче, което беше извършено в двете посоки, дори не си личеше, че на места е изорано много плитко.

Истинското приключение започна, когато трябваше да засеем лимеца, като ни препоръчаха това да стане в периода 1-15 октомври. Проблемът беше, че 2011-та беше доста суха година, а преди засяване непременно трябваше да е валяло обилно. И ето, че в края на септември заваля доста добър дъжд и ние бързо тръгнахме да търсим сеялка, но явно не бяхме единствените, а тъй като площта ни беше малка, с приоритет бяха хората с големи площи. И така минаха 5-6 дни, а почвата отново стана като бетон.

Притесненията ни станаха сериозни, когато мина 10 октомври и нямаше надежди за дъжд. Според синоптиците, се очакваха слаби превалявания, но за наш късмет, в Кюстендилско валя цели 2 дни обилно. И ето, че отново тръгнахме да осигуряваме сеялка и успяхме или поне си мислехме, че е така. Уговорихме конкретен ден за сеене и смятахме, че всичко ще е наред, докато не казахме на тракториста, че трябва да се свалят ботушите на сеялката, защото в противен случай те ще се запушат от осилите на лимеца и ще имаме празни редове. Отговорът беше – „Аз ботуши няма да свалям“, а резултатът – пак останахме без сеялка.

Следващ дъжд обаче не можехме да чакаме и трябваше да действаме, а решението дойде от един селянин, който ни даде съвет да го засеем на ръка, а той ще зарови зърната с малък трактор и дискова брана. И така на 15-ти октомври, засяхме успешно около 3 декара лимец на мой парцел и още около 5 декара на моят приятел. Това беше един от най-хубавите дни през цялата 2011 година. Усещането да разпръскваш със собствените си ръце лимеца е неповторимо и дори решихме, че и тази година ще го засеем така, макар и площите да бъдат многократно по-големи и да ни отнеме много повече време.

Резултатът от свършеното ще стане ясен чак през лятото, като непременно ще пиша по този повод. На снимката виждате поникналия лимец, а датата е 18-ти декември.

В първата публикация смятам, че е редно да разкажа набързо как се стигна до създаването на блога Biozemedelie.bg.

Всичко започна преди малко повече от година, когато реших да се захвана с биоземеделие и да отделям все по-малко време на няколкото уебсайта, които притежавам. Първото нещо, което трябваше да направя бе да избера район, където да купувам земеделски земи. Оказа се, че мой приятел, с който бяхме коментирали темата за земеделието, вече е стартирал тази процедура в едно село, намиращо се на 5км. от град Кюстендил, а на мен само това ми трябваше да чуя.

През първата година основната ми работа бе да окрупнявам имотите си, което продължава и в момента, тъй като се оказа, че жителите в Кюстендилска област не се разделят лесно със земите си, а някои собственици се откриват много трудно, защото са напуснали селото преди десетки години. Единственото нещо, което успях да засадя през 2011 година, бяха 3 дка лимец, за който ще разкажа подробно в друг пост. Освен това, за мой късмет в някои от парцелите се оказа, че има стари череши, оцеляли след пожар в местността преди петнадесетина години, които са страшно вкусни.

И докато отделях почти цялото си внимание на биоземеделието, главно в проучвания и четене на доста книги, и все по-малко на моите сайтове, ми дойде идеята да комбинирам двете неща в едно. Така се роди Biozemedelie.bg.

Следвайте ни