Търсене
Реклама

Archive for март, 2012

Учени от института Родейл, намиращ се в американския щат Пенсилвания, доказаха, че биологичното земеделие е не само по-екологично в сравнение с конвенционалното, но е и по-доходоносно.

В продължение на 15 години, ръководителят на проекта Лори Дринкуотър и неговите колеги наблюдавали дейността на три ферми. Първата е конвенционална и в нея са редувани царевица и соя, като са използвани азотни торове за подхранване и пестициди за унищожаване на плевели и вредители.

Останалите две ферми са биологични, като в първата са отглеждани бобови растения и треви за изхранване на добитък, а оборският тор от животните е бил използван за наторяване на царевица. Във втората пък бобовите култури – детелина, грах и фасул са засявани и по-късно заоравани в почвата, за да се използват за зелено торене, а в последствие е била засявана отново царевица.

Отначало конвенционалното стопанство е било по-продуктивно, но това е било в периода 1986-1995г. В последствие добивите от трите ферми почти се изравнили, като те са били съответно 7140, 7100 и 7170 килограма на хектар. Разходите за конвенционното стопанство обаче постоянно нараствали, заради повишаването цените на минералните торове и пестицидите, като го превръщало във все по-малко рентабилно.

Изследването е доказало, че биологичните ферми имат и редица други ползи. Почвите в тях станали с много по-добра структура и позволявали задържането на по-големи количества азот и въглероден окис. Така при тях растенията ги използвали целогодишно в малки дози, а не наведнъж в големи. Измиването на азота при конвенционаланта ферма пък бил с 60% повече.

Децата от десет детски градини в София ще отглеждат сами в двора биозеленчуци по проект на фондация  „Заедно“. Всичко необходимо – сглобяеми сандъчета, пръст, семена, хумус, материали и инструменти, се осигурява от  фондацията, каза за БТА нейният представител Мария Димитрова.

Биоградинките са изключително популярни по света като практика за екологично образование. У нас през миналата година е реализиран един проект в столицата – в ЦДГ 93 „Славейче“, намираща се в квартал „Лозенец“.

Опитът показва, че за целта са нужни минимум 20-30 квадратни метра от двора, за да могат децата да се разминават между лехичките. Финансовите средства не могат да заместят желанието, усилията и времето на родителите, фокусирани върху нещо като вкусната градинка, отбеляза Димитрова.

Идеята е да се работи с тях и децата, а не проектът да се осъществява изолирано в  детската градина, подчерта Димитрова. Десетина родители – ентусиасти ще трябва да помогнат с труд и да отделят няколко  уикенда, в които с работни дрехи да се включат в инициативата.

Те ще трябва да сглобят сандъчетата, да ги напълнят с пръст и да окопават, когато е нужно. Децата участват в проекта от самото начало – планират градинката, рисуват как ще изглежда и какви зеленчуци ще има в нея, получават семена, които трябва да превърнат в  разсад вкъщи, засаждат зеленчуците, наблюдават растежа им и ги  поливат.

Оказва се, че това е идеалният инструмент за учене с преживяване, каза още Димитрова, позовавайки се на миналогодишния си опит. С децата учихме не само как се отглеждат растенията, но и математика – като броихме листенцата и  цветенцата, сетивни дисциплини – като разпознавахме форми и цветове, фина моторика – като носихме кофичките с вода за поливане и буквите, за да маркираме видовете зеленчуци, добави тя. Като постижение организаторите отчитат и факта, че от  поливане на „моите зеленчуци“, децата са преминали към грижи за  „нашата градинка“.

Целта е те да преживяват нещата, да могат да докосват растенията и в грижата за тях да се запознават с принципите на биоземеделието, обобщава Димитрова.  За да кандидатстват по проекта, детските  градини трябва да бъдат държавни, да разполагат с хубав двор, да имат позитивен екип и директор, „отворен“ за алтернативните  форми на екообразование, каза Димитрова.

Ако отговарят на  условията и имат желание да осъществят проекта на своя  територия, техен представител трябва да се свърже с  организаторите на интернет адрес www.zaedno.net или  www.gradinka.zaedno.net до края на деня. Желаещите детски градини ще бъдат посетени от представители на фондацията.

След попълването на списък с  въпроси, екипът на градината ще научи какво се очаква от него.  Директорът ще трябва да представи мотивацията си в половин страница, както и график за дейностите около поддържането на биоградинката. С избраните десет детски градини работата ще  започне веднага.

Производители на биологични или в процес на сертификация земеделски продукти в Източните Родопи отварят врати за посещения на туристи и гости. Посетителите ще имат възможност да видят полетата и градините на фермерите, да опитат от техните пресни плодове и зеленчуци, билки, мед, тахан…

Тези земеделски производители са подкрепени от „Новото тракийско злато“, българско-холандския проект за устойчиво развитие на Източните Родопи, който работи в района от 2009 година. Първите, които приемат посетители са: Димо Карабоюков и Георги и Евгени Латеви в с. Поповец, Красимир Арабаджиев и Енвер Юсеин в с. Тополово, Георги Шишков в с. Тънково и Петко Ангелов в с. Рабово. Към идеята им вече има интерес от туристи.

„Новото тракийско злато“ участва за трети път в Агра, която през 2012  година ще се проведе от 6 до 10 март в Пловдив. В рамките на изложението ще се състои Първата специализирана изложба за биологично растениевъдство и животновъдство БиоАгра, организирана в партньорство с фондация АВАЛОН – Холандия и Агроекологичния център към Аграрния университет – Пловдив. Целта на изложбата е да представи биологичното земеделие като начин на производство, щадящ околната среда, а произведените биологични продукти – като качествена и здравословна храна. Пазарът на биологични продукти е един от най-бързо развиващите се пазари в световен мащаб, а България има сериозен потенциал да превърне биоземеделието във водещ сектор.

БиоАгра е съпътствана от богата програма – конференция на тема „Маркетинг в биоземеделието” и „Вечер на биохраните”, организирани съвместно с Посолство на Кралство Нидерландия и фондация АВАЛОН – Холандия.

На конференцията „Маркетинг в биоземеделието” (7 март в Конгресния център на Международния Панаир Пловдив) ще бъдат представени знания и опит от водещи страни в ЕС и България. Конференцията се очаква да открият Херман ван Висен, съветник по земеделските въпроси при Посолството на Холандия и Евгения Митрова, директор на дирекция «Растениевъдство» и отдел «Биологично земеделие» към Министерство на земеделието и храните. На откриването ще говорят доц. д-р Владислав Попов и д-р Дарко Знаор от екипа на проекта „Новото тракийско злато“, както и опитни специалисти по маркетинг на биопродукти от страните на ЕС.

Повече от 180 души са обучени в биоземеделие по проекта „Новото тракийско злато” в рамките на девет обучителни събития. Публикувани са три наръчника, които се радват на голям успех сред биопроизводителите: за принципите и практиките на биопроизводството, за биобилките и за биорастителна защита. 16 фермера са подкрепени финансово от проекта чрез схема за покриване на 50 % от разходите им през 2011 г. за биосертифициране. В рамките на проекта бяха създадени две моделни биоферми в Източните Родопи – в селата Тополово и Горно поле. Именно техните собственици – Красимир Арабаджиев и Бети и Николай Василиеви сега се отварят за посетители. В моделната ферма в Тополово две години поред се провеждаха Дни на отворените врати.

През 2009 година проектът „Новото тракийско злато” започна със седем сертифицирани производители, в момента има над 37 производители – сертифицирани или в преход, както и трима преработватели, контролирани от сертифициращи органи.

„Новото тракийско злато” e петгодишен проект (2009-2014) за устойчивото развитие на Източните Родопи, изпълняван от холандските организации АРК и Авалон, които имат голям международен опит в проекти за опазване на околната среда и биоземеделието. Проектът е финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия. „Новото тракийско злато” е уникален проект, съчетаващ в интегриран подход работата по три компонента: дива природа, биологично земеделие и екотуризъм.

Двадесет ученици от Професионалната гимназия по селско стопанство „Земя” в гр. Провадия ще получат невероятния шанс да преминат курс по биоземеделие в немския град Дрезден, който ще е с продължителност 4 седмици.

Младежите ще заминат през юли, като предварително ще преминат кратък курс по немски език, педагогическа и културна подготовка. По време на престоя си в Дрезден, те ще осъществят работни посещения и практически дейности в селскостопански ферми за органично отглеждане на растения и животни, цехове за обработка и преработка на месо и мляко, лозаро-винарски стопанства.

Предварителната подготовка и практиката в Германия са напълно безплатни за младежите. Финансирането е по проект „Европейска практика в екологичното земеделие – ресурс за устойчиво развитие”, който училището изпълнява по програма „Учене през целия живот”, секторна програма „Леонардо да Винчи”- мобилност. Това е първият проект по програма „Леонардо да Винчи” – мобилност, който се изпълнява на територията на общината.

Приемаща организация и организатор на практическото обучение е утвърдената немска организация EkoConnect – Международен център за органично земеделие в Централна и Източна Европа със седалище в град Дрезден, която организира множество международни форуми на тема органично земеделие в цяла Европа и е издател на един от най-разпространените бюлетини за биологично земеделие “The Organic Agriculture of Central and Eastern Europe Information Letter”, издаван на 10 езика.

Проектът цели създаване на международно партньорство, което да допринесе за пренос на европейски добри практики и изучаване на немския опит в производството на екологична селскостопанска продукция. Друга негова цел е да отговори на нуждите на обучаемите от качествена практика в реална работна среда, съобразена със съвременните приоритети и достижения в областта на селското стопанство.

В резултат проектът ще даде възможност на младите кадри да се запознаят отблизо с пътя на екопродуктите от фермата до биомагазина, да получат достъп до съвременни селскостопански технологии и ноу-хау, както и признание на уменията от утвърдена обучаваща организация в сферата на органичното земеделие.

Подборът на участниците в международната практика се извърши по предварително зададени критерии, сред които ниво на езикови компетенции, ниво на професионални компетенции, комуникативни умения.

В края на практиката учениците ще получат сертификат Европа с мобилност, сертификат от партньорската организация Екоконект и референции от биоземеделски производители, което ще даде на младите кадри добър старт в професията и международно удостоверяване на придобитите умения.

Преминатата в чужбина практика ще бъде призната и от Професионалната гимназия в Провадия като част от задължителната производствена практика на обучаемите

Следвайте ни