Търсене
Реклама

Archive for август, 2012

Всички знаем за огромните вреди, които нанасят пестицидите на хората, животните и околната среда, но се оказва, че към дългия списък трябва да прибавим и оглупяването. Това е доказано чрез изследване на екип невролози от Американската академия на науките.

Става въпрос за пестицидът хлорпирифос, който се използва от много колеги земеделци, тъй като все още забрана за неговата употреба има само в затворени помещения, но не и в селското стопанство.

В изследването на учените са участвали 360 деца, който са били изложени на повишени нива на хлорпирифос, цигарен дим и полициклични ароматни въглеводороди, в различни дози.

В последствие с магнитен резонанс са наблюдавани областите от мозъците им, отговарящи за езиковите умения. Малчуганите с повече токсични вещества в кръвта били с по-тънка мозъчна кора и видоизменени гънки, като засегнатите зони отговаряли за концентрацията, социалните умения, езика и емоциите.

Доказано е, че хлорпирифос блокира невроните и те трудно предават информация на мускулните клетки, а освен това има хора, чиито организми много трудно разграждат пестицида.

От международната екологична организация WWF разпространиха данни от свое проучване за екологичните продукти, предлагани в супермаркетите в България и Румъния.

Фактите сочат, че българските магазини за хранителни стоки (проучването е направено в 10 от най-големите вериги хипермаркети) са доста далеч от „зелени” и в тях се предлагат изключително малко екологични продукти.

Представителят на WWF, който е обикалял търговските обекти, е оценявал не само наличието на биопродукти, но и екологичните практики, като торбички под наем, хартиени торбички, контейнери за батерии, обособени щандове, рекламни брошури върху рециклирана хартия и др.

Все пак проучването е показало, че сме малко по-добре от Румъния, където няма голям хранителен магазин, който да предлага биологични плодове и зеленчуци, произведени в страната.

Нито една от веригите магазини в двете страни не е получила и половината точки, които получават колегите им от останалите европейски страни. Причината вероятно се крие в непретенциозността на тукашните потребители и фактът, че купуват възможно по-евтини стоки, без да разчитат на качество, както и в малките обеми на продажбите на биопродукти, поради което те не представляват интерес за хипермаркетите.

Напоследък позанемарих писането в сайта, но си имах основателна причина – жътвата на еднозърнестия лимец. Прибрахме реколтата преди три седмици, като отново срещнахме редица трудности, характерни за нашите географски ширини, но накрая всичко завърши успешно и средният ни добив е в горните граници на очакванотo.

Най-голям проблем имахме с намирането на чист комбайн, с който да не е прибирана друга култура. Това се оказа нелека задача, но в крайна сметка открихме зърнопроизводител, който се интересува от еднозърнест лимец и има 2 комбайна. Човекът се нави да ни помогне, защото обещахме да му продадем част от зърното, но неговите машини „Нива” са доста стари и едната беше „замърсена”, защото беше прибирал с нея друга култура.

Вторият комбайн е изцяло рециклиран и ремонтиран през пролетта и очакваше лимецът да узрее напълно, но когато това стана, комбайнерът беше подхванал да жъне 300 декара на друг човек. Нямахме избор и почакахме няколко дни, за да може да си свърши работата и да настрои въпросната машина за жътвата на лимеца. Така се разбрахме за деня на жътва, но когато отидохме на място, се оказа, че преди това трябва да ожъне още едно малко поле. Решихме да го изчакаме и след това да свършим работа, но когато стана 5-6 часа след обяд, стана ясно, че ще трябва да отложим работата за следващия ден.

И така дойде дългоочакваният момент, като разбира се нощта преди жътвата не успях да спя много. Всичко вървеше по план, комбайнерът беше настроил машината си и ние го очаквахме на място, което обаче се проточи около час и реших да отида до тях, за да видя какво става. Оказа се, че негов съсед е паркирал колата си пред комбайните и тракторите му, така че да не може да излезе, като в същото време отишъл да запива в някоя селска кръчма, но лошото е, че не стана ясно в коя. В крайна сметка проблемът се реши, като бяха преместени два трактора и един комбайн, за да бъде изкаран този, с който да свършим работа.

Комбайнът стигна до първото поле, но на мен сърцето ми щеше да изскочи, докато чакахме още около 1 час човекът да настрои машината и да я оправи, защото нещо й се беше развалило. Беше доста горещо (в колата показваше 35 градуса, а беше едва 12:30 часа), което още повече ни изнервяше. В един момент комбайнът запали, човекът включи хедъра и най-накрая започна да жъне, но едва 10 метра, докато едни буйни плевели не блокираха барабана. Добре, че комбайнерът имаше 40-годишен опит, за да регулира бързо нещата и всичко да тръгне както си му е редът.

Тъй като бяхме засели общо 4 полета, на комбайнера му беше трудно да придвижва машината, но се справи безупречно, въпреки, че тя се поврежда още 2 пъти. Всичко беше чудесно, тъй като имахме реколта около 2 тона (каквато не бяхме очаквали), само където трябваше тя да бъде прибрана в чували, които да бъдат пренесени до един бус и да отпътуват от с. Соволяно до София.

Основният ни проблем беше, че пролетният лимец не беше напълно узрял и смятахме да ожънем само половината от полетата, но се оказа, че докато чакаме комбайнера 4-5 дни, 90% от класовете бяха узрели и в последния момент решихме да го приберем и него. Затова бяхме само 3-ма души и добре, че шофьорът на буса ни помогна, защото да натовариш 2 тона в чували и да ги пренесеш до буса, докато навън температурата е около 40 градуса е нещо, което не може да се опише, а трябва да се изживее.

Смазани най-вече от жегата, на връщане спряхме на една чешма в Конявска планина и решихме да поостанем там, тъй като температурата беше с 10 градуса по-ниска, а студената планинска вода ни разхлади прекрасно. Освен това, бусът пътуваше много бавно, тъй като беше претоварен и ние имахме аванс. Най-накрая пристигнахме в София, но се оказа, че приключението все още не е свършило, защото предстоеше разтоварване на 2 тона лимец, разпределен в буса и в две коли.

След като свършихме всичко, едва дочаках да си взема един душ и да легна, без да мога да мисля какво следва оттук нататък. На следващия ден обаче предстоеше да изсипем половината чували, за да изсушим зърното от пролетното засаждане, защото не всички класове бяха узрели на 100%. Оказа се сравнително лека задача, стига да не трябваше отново да го товарим по коли и стоварваме на място, където няма вятър и опасност да завали.

Изводите от всички операции, които направихме в крайна сметка са следните:

– Когато решите да засявате лимец, направете го на едно място, а не разпокъсвайте на различни парцели. Това ще ви улесни страшно много и същевременно ще ви спести доста средства и нерви.
– Много е важно да намерите тракторист и комбайнер, с който да работите по всички мероприятия, а не да търсите всеки път различен човек. Разберете се предварително за цени и ангажимент, като съветът ми е да платите ако трябва повече, но да си гарантирате, че от гледна точка на техника, проблемът е решен.
– Засявайте или само през есента или само през пролетта. Това ще позволи на зърното да узрее едновременно и да се прибере наведнъж, за да не се налага допълнително сушене.

Следвайте ни