Търсене
Реклама

Archive for the ‘Лимец’ Category

В края на миналата седмица отидохме да олющим известно количество от лимеца, като решихме да пробваме с 50кг. от есенния и 50кг. от пролетния. Лющенето се осъществи с модерна немска машина и процедурата щеше да отнеме много малко време, ако не беше пролетният лимец.

Въпреки че като цяло добивът от декар при пролетния лимец беше съвсем малко по-нисък от този на засетия през есента, в крайна сметка се оказа , че след олющването на 50кг. от него останаха само 19кг. чисто зърно. Освен това, някои от зърната не се олющиха напълно, а останаха с част от обвивката. Да не говорим, че на машината няколко пъти и се включваше защитата от претоварване, защото не можеше да смогне с отделянето на люспите.

Изводът от експеримента с пролетно засяване е: „Никога повече!!!”.

Положението с есенния лимец обаче беше съвсем друго, тъй като успяхме да постигнем цели 36кг. чисто зърно от 50кг. неолющен лимец, което се равнява на 72%. Това е значителен успех, поне според мнението на колегите производители на лимец.

Напоследък позанемарих писането в сайта, но си имах основателна причина – жътвата на еднозърнестия лимец. Прибрахме реколтата преди три седмици, като отново срещнахме редица трудности, характерни за нашите географски ширини, но накрая всичко завърши успешно и средният ни добив е в горните граници на очакванотo.

Най-голям проблем имахме с намирането на чист комбайн, с който да не е прибирана друга култура. Това се оказа нелека задача, но в крайна сметка открихме зърнопроизводител, който се интересува от еднозърнест лимец и има 2 комбайна. Човекът се нави да ни помогне, защото обещахме да му продадем част от зърното, но неговите машини „Нива” са доста стари и едната беше „замърсена”, защото беше прибирал с нея друга култура.

Вторият комбайн е изцяло рециклиран и ремонтиран през пролетта и очакваше лимецът да узрее напълно, но когато това стана, комбайнерът беше подхванал да жъне 300 декара на друг човек. Нямахме избор и почакахме няколко дни, за да може да си свърши работата и да настрои въпросната машина за жътвата на лимеца. Така се разбрахме за деня на жътва, но когато отидохме на място, се оказа, че преди това трябва да ожъне още едно малко поле. Решихме да го изчакаме и след това да свършим работа, но когато стана 5-6 часа след обяд, стана ясно, че ще трябва да отложим работата за следващия ден.

И така дойде дългоочакваният момент, като разбира се нощта преди жътвата не успях да спя много. Всичко вървеше по план, комбайнерът беше настроил машината си и ние го очаквахме на място, което обаче се проточи около час и реших да отида до тях, за да видя какво става. Оказа се, че негов съсед е паркирал колата си пред комбайните и тракторите му, така че да не може да излезе, като в същото време отишъл да запива в някоя селска кръчма, но лошото е, че не стана ясно в коя. В крайна сметка проблемът се реши, като бяха преместени два трактора и един комбайн, за да бъде изкаран този, с който да свършим работа.

Комбайнът стигна до първото поле, но на мен сърцето ми щеше да изскочи, докато чакахме още около 1 час човекът да настрои машината и да я оправи, защото нещо й се беше развалило. Беше доста горещо (в колата показваше 35 градуса, а беше едва 12:30 часа), което още повече ни изнервяше. В един момент комбайнът запали, човекът включи хедъра и най-накрая започна да жъне, но едва 10 метра, докато едни буйни плевели не блокираха барабана. Добре, че комбайнерът имаше 40-годишен опит, за да регулира бързо нещата и всичко да тръгне както си му е редът.

Тъй като бяхме засели общо 4 полета, на комбайнера му беше трудно да придвижва машината, но се справи безупречно, въпреки, че тя се поврежда още 2 пъти. Всичко беше чудесно, тъй като имахме реколта около 2 тона (каквато не бяхме очаквали), само където трябваше тя да бъде прибрана в чували, които да бъдат пренесени до един бус и да отпътуват от с. Соволяно до София.

Основният ни проблем беше, че пролетният лимец не беше напълно узрял и смятахме да ожънем само половината от полетата, но се оказа, че докато чакаме комбайнера 4-5 дни, 90% от класовете бяха узрели и в последния момент решихме да го приберем и него. Затова бяхме само 3-ма души и добре, че шофьорът на буса ни помогна, защото да натовариш 2 тона в чували и да ги пренесеш до буса, докато навън температурата е около 40 градуса е нещо, което не може да се опише, а трябва да се изживее.

Смазани най-вече от жегата, на връщане спряхме на една чешма в Конявска планина и решихме да поостанем там, тъй като температурата беше с 10 градуса по-ниска, а студената планинска вода ни разхлади прекрасно. Освен това, бусът пътуваше много бавно, тъй като беше претоварен и ние имахме аванс. Най-накрая пристигнахме в София, но се оказа, че приключението все още не е свършило, защото предстоеше разтоварване на 2 тона лимец, разпределен в буса и в две коли.

След като свършихме всичко, едва дочаках да си взема един душ и да легна, без да мога да мисля какво следва оттук нататък. На следващия ден обаче предстоеше да изсипем половината чували, за да изсушим зърното от пролетното засаждане, защото не всички класове бяха узрели на 100%. Оказа се сравнително лека задача, стига да не трябваше отново да го товарим по коли и стоварваме на място, където няма вятър и опасност да завали.

Изводите от всички операции, които направихме в крайна сметка са следните:

– Когато решите да засявате лимец, направете го на едно място, а не разпокъсвайте на различни парцели. Това ще ви улесни страшно много и същевременно ще ви спести доста средства и нерви.
– Много е важно да намерите тракторист и комбайнер, с който да работите по всички мероприятия, а не да търсите всеки път различен човек. Разберете се предварително за цени и ангажимент, като съветът ми е да платите ако трябва повече, но да си гарантирате, че от гледна точка на техника, проблемът е решен.
– Засявайте или само през есента или само през пролетта. Това ще позволи на зърното да узрее едновременно и да се прибере наведнъж, за да не се налага допълнително сушене.

Ето и обещаните снимки на лимеца, който засяхме тази пролет. Те са направени точно на 18-тия ден след сеитбата и благодарение на обилните дъждове, развитието му е много добро, като някои растения вече имат трети лист. Първите четири снимки са от поле 1, а останалите – от поле 2.

 

Ние сме от хората, които обичат да експериментират и да откриват нови неща, защото както знаем „Всичко ново е добре забравено старо“. Това е и причината да тестваме тази година пролетно засаждане на лимец, тъй като се смята, че в миналото културата се е сяла през пролетта и неслучайно в някои римски книги има сведения за „жито“, което само за 4 месеца давало реколта.

За целта подготвихме два парцела, като на единия му бе извършена есенна оран и дисковане, а другият беше пустеещ и дори след изораването не беше в добро състояние. Желанието ни бе да ги засеем в края на март, но метеорологичните условия не позволяваха и в крайна сметка това се случи на 4 април. За наш огромен късмет, след това се изсипаха много дъждове и той поникна сравнително бързо.

Много любопитно ни стана, когато видяхме, че лимецът на втория парцел, който определено бе в много по-лошо състояние, тъй като преди сеитбата беше просто една поляна, е по-висок от този на първия парцел. Все още не можем да си обясним този факт, но определено ще продължим да ги наблюдаваме и да търсим причините за това.

За момента толкова от мен. Ще продължа да пиша за развитието на нашия лимец, а при първа възможност ще кача и снимки, но за съжаление не носех фотоапарат със себе си последният път.

поникнал лимец

На хората, занимаващи се с биоземеделие, едва ли им е чужда думата „лимец“, но за останалите все пак ще поясня, че става въпрос за най-древното жито, което има доказателства, че съществува от 10 000 години, но всъщност най-вероятно е на Земята от много по-рано.

Лимецът е първата култура, с която стартирахме, като причината да се спрем на нея е нейната непретенциозност и лесно отглеждане. Все пак до момента никога не бяхме се занимавали със селско стопанство, а изведнъж започнахме да практикувам биоземеделие.

Оказа се, че нещата не са толкова прости, като причината не е в лимеца, а в организирането на мероприятията и най-вече в осигуряването на трактор за изораване и дисковане, както и на сеялка за сеене. С малко трудности, тракторът беше осигурен и бившата поляна доби вид на нива, макар изораването да бе само на 5-15см., тъй като почвата беше много суха. След дисковането обаче, което беше извършено в двете посоки, дори не си личеше, че на места е изорано много плитко.

Истинското приключение започна, когато трябваше да засеем лимеца, като ни препоръчаха това да стане в периода 1-15 октомври. Проблемът беше, че 2011-та беше доста суха година, а преди засяване непременно трябваше да е валяло обилно. И ето, че в края на септември заваля доста добър дъжд и ние бързо тръгнахме да търсим сеялка, но явно не бяхме единствените, а тъй като площта ни беше малка, с приоритет бяха хората с големи площи. И така минаха 5-6 дни, а почвата отново стана като бетон.

Притесненията ни станаха сериозни, когато мина 10 октомври и нямаше надежди за дъжд. Според синоптиците, се очакваха слаби превалявания, но за наш късмет, в Кюстендилско валя цели 2 дни обилно. И ето, че отново тръгнахме да осигуряваме сеялка и успяхме или поне си мислехме, че е така. Уговорихме конкретен ден за сеене и смятахме, че всичко ще е наред, докато не казахме на тракториста, че трябва да се свалят ботушите на сеялката, защото в противен случай те ще се запушат от осилите на лимеца и ще имаме празни редове. Отговорът беше – „Аз ботуши няма да свалям“, а резултатът – пак останахме без сеялка.

Следващ дъжд обаче не можехме да чакаме и трябваше да действаме, а решението дойде от един селянин, който ни даде съвет да го засеем на ръка, а той ще зарови зърната с малък трактор и дискова брана. И така на 15-ти октомври, засяхме успешно около 3 декара лимец на мой парцел и още около 5 декара на моят приятел. Това беше един от най-хубавите дни през цялата 2011 година. Усещането да разпръскваш със собствените си ръце лимеца е неповторимо и дори решихме, че и тази година ще го засеем така, макар и площите да бъдат многократно по-големи и да ни отнеме много повече време.

Резултатът от свършеното ще стане ясен чак през лятото, като непременно ще пиша по този повод. На снимката виждате поникналия лимец, а датата е 18-ти декември.

Следвайте ни