Търсене
Реклама

3Най-накрая пускам и обещаните снимки на био черешовата ни градина. В нея сме засадили точно 656 млади фиданки, като сме запазили и 12 стари череши, от които да хапваме вкусни плодове, докато дочакаме реколта от останалите.

На някои от вас вероятно ще им направи впечатление видът на оградата и на входната порта, които не изглеждат много прави, но пък са екологични, за разлика от традиционните бетонни колове. Това е защото сме използвали върхове от щироколистни дървета, повечето от които обикновено остават неупотребявани при дърводобива.

Имайте предвид, че дървените колове са импрегнирани в нагорещено масло и боядисани, което трябва да им осигури живот от минимум 10 години. Не заложихме на колове от иглолистни дървета, защото те започват да гният след 2-3 години, независимо с какво са обработени.

През този месец ни очаква доста работа по градината, като обещавам да споделям всичко, което правим по нея.

1

2

 

1Тъй като освен на здравословното хранене съм голям фен и на спортните занимания, нямаше как да подмина една новина, обединяваща двете неща в себе си, макар и да не е свързана с биоземеделието.

Преди няколко дни вниманието ми беше привлечено от 101-годишен британски гражданин с индийски произход, който сложил край на кариерата си на маратонец, след като пробягал 10-километрово трасе в Хонг Конг.

Фауджа Синг (Fauja Singh) е роден в Индия, но има и британски паспорт. Той започнал да се занимава активно със спорт чак на 89 годишна възраст, след смъртта на неговите съпруга и син.

Столетникът пробягал последния си маратон за 01:32:28 часа, което е само с 30 секунди по-бавно от неговото постижение през 2012 година. По време на бягането той имал два проблема – наложило му се на 6-тия километър да ходи по малка нужда, а по-късно трудно преминал през мокър участък.

Фауджа Синг е бягал с олимпийския огън на игрите в Атина през 2004г. и в Лондон през 2012г. Въпреки че прекратява кариерата си на маратонец, той не възнамерява да спира да бяга ежедневно. Имайте предвид, че индиецът е вписан в Книгата за рекорди Гинес, като най-възрастният мъж, пробягал класическия маратон с дължина 42,195 км., като това се е случило през 2011г. в Торино.

Въпреки че хората, които са взели интервюто много трудно се разбирали с Фауджа, поради странния диалект, на който говорел, станало ясно, че той дължи своята отлична кондиция на изцяло вегетарианския си начин на хранене.
3 42

Elen 1Тъй като мястото, където отглеждаме нашите череши, е доста запустяло, защото не е обработвано повече от 20 години, през него постоянно минават различни диви животни.

Един път миналото лято, например, докато си карахме колата до полето, изведнъж на 10 метра от нас се появи сръндак. Когато ни видя побягна, а като се отдалечи на 40-50 метра се обърна да ни поогледа и след това изчезна в храсталаците. За щастие успях да го снимам, благодарение на което мога да споделя снимките с вас.

Оказа се, че районът е доста населен със сърни (мъжките екземпляри се наричали сръндаци), а ние имахме още веднъж възможност да зърнем една малка сърничка през декември, няколко седмици, след като насадихме черешите.

Тук вероятно е мястото да предупредя всички бъдещи овощари, че сърните са едни от най-големите врагове на младите дръвчета, защото им стават любима храна през зимата. Решението на този проблем обаче е много лесно, евтино и екологично. Просто купувате амбалажна хартия и увивате с нея стволовете на младите фиданки, като по този начин ги предпазвате едновременно от измръзване и избягвате мазането с варов разтвор.

Очаквайте скоро снимки на градината с опакованите дръвчета, която наподобява малко творение на Христо Явашев-Кристо!

Elen 3 Elen 2

Въпреки притесненията ни за еднозърнестия лимец, които засяхме в доста необичайно време (края на ноември), няколко дни след настъпването на новата година, той вече беше поникнал и ни даде надежди за добра реколта.

На снимките може да видите полето ни с лимец на около 25-тия ден след поникването, като на места посевите са доста редки, а на други – твърде гъсти, но причината е, че използвахме тороразпръсквачка при сеенето.

Надяваме се и тази година да имаме добра реколта, въпреки няколкото грешки, които допуснахме, по независещи от нас причини. Все пак природата е непредвидима и никога не се знае какво ще ти поднесе.
2013-01-29-023 2013-01-29-022

Още когато решихме да се занимаваме с биоземеделие, което стана в края на 2010 година, с партньора ми се насочихме към създаването на черешови насаждения в село Соволяно, община Кюстендил. По план мислехме да засадим първите си декари още през 2011-та, но отложихме с 1 година, защото трябваше да се запознаем по-подробно с отглеждането на черешите и осигуряването на работна ръка.

След като прочетохме доста материали относно създаването и поддържането на черешови градини, както и открихме компетентни хора, на които можем да разчитаме, в края на месец ноември 2012 година, успяхме да засадим първите си 21 декара с череши в меката на тази култура – Кюстендилска област.

Използвахме класическата схема на засаждане, която е 5 метра между дръвчетата и 6 метра между редовете, т.е. по 33 фиданки на един декар. Разнообразието от сортове е богато – Ван, Бигаро Бюрла, Козерска, Стефания, Сумит, Гермерсдорфска, Самбърст, Данелия, Дроганова жълта (използваме я за опрашител) и Скена.

За наше щастие, в някои от парцелите бяха останали стари череши, които запазихме, като засадихме младите фиданки между тях. Когато новите дръвчета пораснат, ще отрежем старите, но дотогава, ще хапваме от тях, а вероятно ще остават и за продажба. Снимките, които виждате са именно от въпросните череши, реколта 2012.

През настоящата 2013 година сме решили да засадим минимум още 30 декара череши, а ако успеем и 50. Основният ни проблем е окрупняването на парцелите, тъй като в селото земята е доста разпокъсана, но вярвам, че ще се справим.

Следвайте ни