Търсене
Реклама

Posts Tagged ‘био продукти’

Въпреки множеството перипети, свързани с изораването и в последствие с изкопаването на посадъчните дупки, породени от сухата почва, успяхме да засадим планираната био ябълкова градина.

Бяхме си поставили за цел да създадем 36 декара градина, за която запазихме предварително 3 600 дръвчета и в някои моменти се чудехме какво ще правим с тях, ако не се справим със засаждането на всичките.

Въпреки съветите на много хора (трактористи, агрономи и т.н.) да пуснем редовете по дължина на имота, което би ги улеснило при мероприятията в бъдеще, решихме да са на късата страна, която се удължава значително в края. Причината да се заинатим беше, че е най-добре редовете да са с ориентация север-юг, което благоприятства за равномерно огряване на дърветата и едновременно зреене на плодовете.

При засаждането използвахме схемата 4×2,50м., което на прост език означава 4м. междуредия и 2,5м. разстояние между дърветата в реда. По този начин се засаждат точно по 100 дръвчета в декар. Спряхме се на въпросната схема, тъй като дългогодишните проучвания в Кюстендилска област показват, че тя е най-добрата за региона. Тази гъстота позволява на градината да стъпи сравнително бързо в плододаване, като същевременно се намалява броят на пръсканията, необходими при по-гъсти засаждания.

За разлика от черешите, където залагаме на доста по-голямо разнообразие от сортове, при ябълките се спряхме само на четири. Преобладаващият е Флорина, а останалите три са Ред Чиф, Златна резистентна и Голдън Би.

Ябълки 4 Ябълки 1 Ябълки 3 Ябълки 2

1_resizeУспоредно с дъщеря ми, която завърши 3-ти клас на 31-ви май, още нещо изкласи по същото време – нашият лимец. Въпреки доста късното засяване през есента, вече можем да сме спокойни, че всичко е наред с културата и се надяваме на добра реколта.

Освен снимките, които направихме на полето с лимеца, заснехме и кратък видеоклип. Той не е с много добро качество, но все пак може да видите „вълните”, които се образуват от вятъра.

 2_resize  4_resize

Въпреки притесненията ни за еднозърнестия лимец, които засяхме в доста необичайно време (края на ноември), няколко дни след настъпването на новата година, той вече беше поникнал и ни даде надежди за добра реколта.

На снимките може да видите полето ни с лимец на около 25-тия ден след поникването, като на места посевите са доста редки, а на други – твърде гъсти, но причината е, че използвахме тороразпръсквачка при сеенето.

Надяваме се и тази година да имаме добра реколта, въпреки няколкото грешки, които допуснахме, по независещи от нас причини. Все пак природата е непредвидима и никога не се знае какво ще ти поднесе.
2013-01-29-023 2013-01-29-022

Още когато решихме да се занимаваме с биоземеделие, което стана в края на 2010 година, с партньора ми се насочихме към създаването на черешови насаждения в село Соволяно, община Кюстендил. По план мислехме да засадим първите си декари още през 2011-та, но отложихме с 1 година, защото трябваше да се запознаем по-подробно с отглеждането на черешите и осигуряването на работна ръка.

След като прочетохме доста материали относно създаването и поддържането на черешови градини, както и открихме компетентни хора, на които можем да разчитаме, в края на месец ноември 2012 година, успяхме да засадим първите си 21 декара с череши в меката на тази култура – Кюстендилска област.

Използвахме класическата схема на засаждане, която е 5 метра между дръвчетата и 6 метра между редовете, т.е. по 33 фиданки на един декар. Разнообразието от сортове е богато – Ван, Бигаро Бюрла, Козерска, Стефания, Сумит, Гермерсдорфска, Самбърст, Данелия, Дроганова жълта (използваме я за опрашител) и Скена.

За наше щастие, в някои от парцелите бяха останали стари череши, които запазихме, като засадихме младите фиданки между тях. Когато новите дръвчета пораснат, ще отрежем старите, но дотогава, ще хапваме от тях, а вероятно ще остават и за продажба. Снимките, които виждате са именно от въпросните череши, реколта 2012.

През настоящата 2013 година сме решили да засадим минимум още 30 декара череши, а ако успеем и 50. Основният ни проблем е окрупняването на парцелите, тъй като в селото земята е доста разпокъсана, но вярвам, че ще се справим.

В края на миналата седмица отидохме да олющим известно количество от лимеца, като решихме да пробваме с 50кг. от есенния и 50кг. от пролетния. Лющенето се осъществи с модерна немска машина и процедурата щеше да отнеме много малко време, ако не беше пролетният лимец.

Въпреки че като цяло добивът от декар при пролетния лимец беше съвсем малко по-нисък от този на засетия през есента, в крайна сметка се оказа , че след олющването на 50кг. от него останаха само 19кг. чисто зърно. Освен това, някои от зърната не се олющиха напълно, а останаха с част от обвивката. Да не говорим, че на машината няколко пъти и се включваше защитата от претоварване, защото не можеше да смогне с отделянето на люспите.

Изводът от експеримента с пролетно засяване е: „Никога повече!!!”.

Положението с есенния лимец обаче беше съвсем друго, тъй като успяхме да постигнем цели 36кг. чисто зърно от 50кг. неолющен лимец, което се равнява на 72%. Това е значителен успех, поне според мнението на колегите производители на лимец.

Следвайте ни