Търсене
Реклама

Posts Tagged ‘Лимец’

Въпреки притесненията ни за еднозърнестия лимец, които засяхме в доста необичайно време (края на ноември), няколко дни след настъпването на новата година, той вече беше поникнал и ни даде надежди за добра реколта.

На снимките може да видите полето ни с лимец на около 25-тия ден след поникването, като на места посевите са доста редки, а на други – твърде гъсти, но причината е, че използвахме тороразпръсквачка при сеенето.

Надяваме се и тази година да имаме добра реколта, въпреки няколкото грешки, които допуснахме, по независещи от нас причини. Все пак природата е непредвидима и никога не се знае какво ще ти поднесе.
2013-01-29-023 2013-01-29-022

В края на миналата седмица отидохме да олющим известно количество от лимеца, като решихме да пробваме с 50кг. от есенния и 50кг. от пролетния. Лющенето се осъществи с модерна немска машина и процедурата щеше да отнеме много малко време, ако не беше пролетният лимец.

Въпреки че като цяло добивът от декар при пролетния лимец беше съвсем малко по-нисък от този на засетия през есента, в крайна сметка се оказа , че след олющването на 50кг. от него останаха само 19кг. чисто зърно. Освен това, някои от зърната не се олющиха напълно, а останаха с част от обвивката. Да не говорим, че на машината няколко пъти и се включваше защитата от претоварване, защото не можеше да смогне с отделянето на люспите.

Изводът от експеримента с пролетно засяване е: „Никога повече!!!”.

Положението с есенния лимец обаче беше съвсем друго, тъй като успяхме да постигнем цели 36кг. чисто зърно от 50кг. неолющен лимец, което се равнява на 72%. Това е значителен успех, поне според мнението на колегите производители на лимец.

Напоследък позанемарих писането в сайта, но си имах основателна причина – жътвата на еднозърнестия лимец. Прибрахме реколтата преди три седмици, като отново срещнахме редица трудности, характерни за нашите географски ширини, но накрая всичко завърши успешно и средният ни добив е в горните граници на очакванотo.

Най-голям проблем имахме с намирането на чист комбайн, с който да не е прибирана друга култура. Това се оказа нелека задача, но в крайна сметка открихме зърнопроизводител, който се интересува от еднозърнест лимец и има 2 комбайна. Човекът се нави да ни помогне, защото обещахме да му продадем част от зърното, но неговите машини „Нива” са доста стари и едната беше „замърсена”, защото беше прибирал с нея друга култура.

Вторият комбайн е изцяло рециклиран и ремонтиран през пролетта и очакваше лимецът да узрее напълно, но когато това стана, комбайнерът беше подхванал да жъне 300 декара на друг човек. Нямахме избор и почакахме няколко дни, за да може да си свърши работата и да настрои въпросната машина за жътвата на лимеца. Така се разбрахме за деня на жътва, но когато отидохме на място, се оказа, че преди това трябва да ожъне още едно малко поле. Решихме да го изчакаме и след това да свършим работа, но когато стана 5-6 часа след обяд, стана ясно, че ще трябва да отложим работата за следващия ден.

И така дойде дългоочакваният момент, като разбира се нощта преди жътвата не успях да спя много. Всичко вървеше по план, комбайнерът беше настроил машината си и ние го очаквахме на място, което обаче се проточи около час и реших да отида до тях, за да видя какво става. Оказа се, че негов съсед е паркирал колата си пред комбайните и тракторите му, така че да не може да излезе, като в същото време отишъл да запива в някоя селска кръчма, но лошото е, че не стана ясно в коя. В крайна сметка проблемът се реши, като бяха преместени два трактора и един комбайн, за да бъде изкаран този, с който да свършим работа.

Комбайнът стигна до първото поле, но на мен сърцето ми щеше да изскочи, докато чакахме още около 1 час човекът да настрои машината и да я оправи, защото нещо й се беше развалило. Беше доста горещо (в колата показваше 35 градуса, а беше едва 12:30 часа), което още повече ни изнервяше. В един момент комбайнът запали, човекът включи хедъра и най-накрая започна да жъне, но едва 10 метра, докато едни буйни плевели не блокираха барабана. Добре, че комбайнерът имаше 40-годишен опит, за да регулира бързо нещата и всичко да тръгне както си му е редът.

Тъй като бяхме засели общо 4 полета, на комбайнера му беше трудно да придвижва машината, но се справи безупречно, въпреки, че тя се поврежда още 2 пъти. Всичко беше чудесно, тъй като имахме реколта около 2 тона (каквато не бяхме очаквали), само където трябваше тя да бъде прибрана в чували, които да бъдат пренесени до един бус и да отпътуват от с. Соволяно до София.

Основният ни проблем беше, че пролетният лимец не беше напълно узрял и смятахме да ожънем само половината от полетата, но се оказа, че докато чакаме комбайнера 4-5 дни, 90% от класовете бяха узрели и в последния момент решихме да го приберем и него. Затова бяхме само 3-ма души и добре, че шофьорът на буса ни помогна, защото да натовариш 2 тона в чували и да ги пренесеш до буса, докато навън температурата е около 40 градуса е нещо, което не може да се опише, а трябва да се изживее.

Смазани най-вече от жегата, на връщане спряхме на една чешма в Конявска планина и решихме да поостанем там, тъй като температурата беше с 10 градуса по-ниска, а студената планинска вода ни разхлади прекрасно. Освен това, бусът пътуваше много бавно, тъй като беше претоварен и ние имахме аванс. Най-накрая пристигнахме в София, но се оказа, че приключението все още не е свършило, защото предстоеше разтоварване на 2 тона лимец, разпределен в буса и в две коли.

След като свършихме всичко, едва дочаках да си взема един душ и да легна, без да мога да мисля какво следва оттук нататък. На следващия ден обаче предстоеше да изсипем половината чували, за да изсушим зърното от пролетното засаждане, защото не всички класове бяха узрели на 100%. Оказа се сравнително лека задача, стига да не трябваше отново да го товарим по коли и стоварваме на място, където няма вятър и опасност да завали.

Изводите от всички операции, които направихме в крайна сметка са следните:

– Когато решите да засявате лимец, направете го на едно място, а не разпокъсвайте на различни парцели. Това ще ви улесни страшно много и същевременно ще ви спести доста средства и нерви.
– Много е важно да намерите тракторист и комбайнер, с който да работите по всички мероприятия, а не да търсите всеки път различен човек. Разберете се предварително за цени и ангажимент, като съветът ми е да платите ако трябва повече, но да си гарантирате, че от гледна точка на техника, проблемът е решен.
– Засявайте или само през есента или само през пролетта. Това ще позволи на зърното да узрее едновременно и да се прибере наведнъж, за да не се налага допълнително сушене.

Ето и обещаните снимки на лимеца, който засяхме тази пролет. Те са направени точно на 18-тия ден след сеитбата и благодарение на обилните дъждове, развитието му е много добро, като някои растения вече имат трети лист. Първите четири снимки са от поле 1, а останалите – от поле 2.

 

Ние сме от хората, които обичат да експериментират и да откриват нови неща, защото както знаем „Всичко ново е добре забравено старо“. Това е и причината да тестваме тази година пролетно засаждане на лимец, тъй като се смята, че в миналото културата се е сяла през пролетта и неслучайно в някои римски книги има сведения за „жито“, което само за 4 месеца давало реколта.

За целта подготвихме два парцела, като на единия му бе извършена есенна оран и дисковане, а другият беше пустеещ и дори след изораването не беше в добро състояние. Желанието ни бе да ги засеем в края на март, но метеорологичните условия не позволяваха и в крайна сметка това се случи на 4 април. За наш огромен късмет, след това се изсипаха много дъждове и той поникна сравнително бързо.

Много любопитно ни стана, когато видяхме, че лимецът на втория парцел, който определено бе в много по-лошо състояние, тъй като преди сеитбата беше просто една поляна, е по-висок от този на първия парцел. Все още не можем да си обясним този факт, но определено ще продължим да ги наблюдаваме и да търсим причините за това.

За момента толкова от мен. Ще продължа да пиша за развитието на нашия лимец, а при първа възможност ще кача и снимки, но за съжаление не носех фотоапарат със себе си последният път.

Следвайте ни