Правителството на Бангладеш започна подготовка на нова национална политика за пестицидите. На 23 юли 2026 г. Министерството на земеделието е създало 19-членна експертна комисия, която трябва да преразгледа действащите правила и да предложи промени в контрола върху употребата, вноса, регистрацията и качеството на химичните и биологичните препарати. (bssnews.net)
Важно уточнение: заглавието, че страната „поетапно извежда от употреба силно опасните пестициди“, е по-силно от потвърдената информация. Към момента става дума за подготовка на политика и насоки, а не за вече приета обща забрана. Комисията има срок от три месеца да изготви комбинирани препоръки, след като анализира съществуващия закон, регулациите и проблемите при управлението на пестицидите. (bssnews.net)
Какво означава „силно опасен пестицид“?
Терминът „силно опасни пестициди“ не описва просто препарат с неприятна миризма или силно действие срещу вредители. Според определението на FAO и Световната здравна организация това са продукти, които могат да причинят особено тежки остри или хронични вреди за човешкото здраве и околната среда. В някои случаи към тази група могат да бъдат отнесени и препарати, които при реалните условия на употреба в дадена държава причиняват тежки или необратими щети. (fao.org)
Това включва рискове като отравяния при пръскане, дълготрайни увреждания на нервната система, замърсяване на почвата и водите, както и вреди за пчелите, птиците и водните организми. FAO подчертава, че тези вещества представляват сравнително малка група сред всички пестициди, но имат непропорционално голямо въздействие върху здравето и природата. (fao.org)
Проблемът в Бангладеш
Новата политика се подготвя на фона на сериозни въпроси около наличието и употребата на опасни активни вещества в страната. Разследване на *The Daily Star*, позоваващо се на проучване с техническа подкрепа от FAO Bangladesh, идентифицира 25 регистрирани силно опасни пестицида. При проверки на пазара и земеделски площи са открити 17 от тях, включително хербициди, инсектициди, фунгициди и родентициди. (thedailystar.net)
Сред посочените вещества са паракват, глифозат, хлорпирифос, ацетохлор, карбендазим и пропиконазол. Според публикацията десет от идентифицираните препарати се използват широко в страната. Някои са свързвани с рискове за белите дробове и бъбреците, други са токсични за водни организми, птици и опрашители. Това не означава, че всеки човек, изложен на даден препарат, непременно ще развие заболяване, но показва защо оценката на риска трябва да отчита реалната употреба, дозите и условията на работа. (thedailystar.net)
Бангладеш вече има отделни примери за ограничаване на конкретни вещества. През 2024 г. властите разпоредиха унищожаване на запасите и спиране на продажбата и употребата на карбофуран — силно токсичен инсектицид. Тогава обаче експерти предупредиха, че ефектът зависи от реалния контрол на местно ниво и от това дали старите количества действително ще бъдат изтеглени от магазините и стопанствата. (thedailystar.net)
Забраната сама по себе си не е достатъчна
Една от най-важните задачи пред комисията е да свърже ограниченията с реални алтернативи. Ако даден препарат бъде забранен без обучение, достъпни заместители и практическа помощ, фермерите могат да се окажат без работещо решение за борба с плевели, болести или неприятели.
FAO препоръчва поетапен подход: първо да се идентифицират опасните вещества, след това да се оцени дали са необходими и какви са рисковете им, а накрая да се изберат подходящи мерки — от по-строг контрол до извеждане от употреба, когато съществуват по-безопасни и достъпни алтернативи. (fao.org)
Тези алтернативи могат да включват интегрирана растителна защита, устойчиви сортове, сеитбооборот, механично плевене, биологичен контрол, мониторинг на неприятелите и използване на препарати с по-нисък риск. Целта не е земеделието да остане без никаква растителна защита, а химичните средства да се използват само когато са необходими и когато по-безопасните подходи не са достатъчни.
Какво означава това за България?
Темата е пряко важна и за България. В Европейския съюз интегрираната растителна защита е основен принцип: професионалните потребители трябва да предпочитат биологични, физични и други нехимични методи, когато те осигуряват достатъчно добър контрол. Химичните препарати следва да се прилагат целево, в минимално необходимите количества и с възможно най-малко странични ефекти. (food.ec.europa.eu)
Европейската комисия отчита спад в употребата и риска от химични пестициди в ЕС през периода 2018–2023 г., но самата институция предупреждава, че тези показатели трябва да се разглеждат заедно с данните за въздействието върху почвите, водите и човешкото здраве. (food.ec.europa.eu)
За България това означава, че разговорът не трябва да се ограничава до списък със забранени вещества. Необходима е ясна система за проследяване на препаратите, редовен контрол на пазара, обучение на земеделците, достъп до консултанти и подкрепа за фермерите, които преминават към по-нискорискови практики.
Потребителите също имат интерес от такава политика. По-строгият контрол не гарантира автоматично храна без никакви остатъци, но може да намали риска от неправилна употреба, незаконни препарати и замърсяване на околната среда. Най-добрият резултат би бил политика, която защитава едновременно здравето на хората, доходите на фермерите и устойчивостта на земеделието.
Какво означава това за България?
България вече прилага европейския принцип на интегрираната растителна защита, но практическото му изпълнение зависи от контрола, обучението и достъпа до работещи алтернативи. Случаят с Бангладеш показва защо е нужна предварително ясна стратегия за опасните вещества, а не действия едва след натрупване на здравни и екологични щети.