Представяни дълго време като „неизползваема“ или дори проблемна земя, влажните зони постепенно се връщат в центъра на европейската климатична политика. Блата, тресавища, заливни равнини, крайречни езера и солени крайбрежни територии могат да действат като естествена инфраструктура – да задържат вода, да намаляват риска от наводнения и да подпомагат възстановяването на биоразнообразието.
Именно тази роля е в основата на европейски изследователски и иновационни инициативи за възстановяване на влажни зони. Европейската комисия посочва опазването и възстановяването на влажни зони, заливни равнини и крайбрежни екосистеми като ключова част от решенията, основани на природата. (research-and-innovation.ec.europa.eu)
Как влажните зони помагат срещу климатичните рискове
Когато реките имат достъп до своите естествени заливни територии, водата може да се разлива по-бавно и контролирано. Така се намалява натискът върху диги, канали и градска инфраструктура при проливни дъждове.
В периоди на суша влажните зони имат обратна функция. Те задържат вода в ландшафта, подпомагат подхранването на подпочвените води и могат да поддържат по-стабилен воден режим в околните територии. Българското Министерство на околната среда и водите също подчертава ролята им за кръговрата на водата, възстановяването на водните запаси и подхранването на подземните води. (moew.government.bg)
Това е особено важно в земеделски райони, където продължителните горещини и неравномерните валежи вече затрудняват производството. Влажните зони не могат да заместят напояването или доброто управление на почвите, но могат да бъдат част от по-широка система за задържане на вода в земеделския пейзаж.
По-чиста вода и по-малко хранителни вещества в реките
Влажните зони функционират и като естествени филтри. Растителността, почвите и микроорганизмите в тях могат да задържат част от азота и фосфора, които иначе се оттичат към реките и моретата.
Европейско изследване, представено от Европейската комисия през януари 2026 г., оценява как стратегическото възстановяване на влажни зони може да намали притока на азот към морето, без да се налага значително намаляване на земеделската площ. При най-амбициозния разглеждан сценарий моделите посочват възможност за намаление на азотното натоварване с 36% чрез възстановяване на влажни зони върху около 3,2% от територията на Европейския съюз. Това е моделна оценка, а не гарантиран резултат за всяка държава или конкретен проект. (environment.ec.europa.eu)
По-чистата вода има пряко икономическо значение. Тя намалява разходите за пречистване, подпомага рибните популации и ограничава щетите от еутрофикация – прекомерното натрупване на хранителни вещества, което може да доведе до бурен растеж на водорасли и влошаване на водното качество.
Инвестиция с повече от една полза
Възстановяването на природата често се разглежда като разход, но европейските оценки показват и друга страна. Според Европейската агенция по околна среда общите парични ползи от възстановяването на широк спектър екосистеми в ЕС – включително блата, торфища, реки, езера и крайбрежни влажни зони – са оценени на около 1,86 трилиона евро, при разходи от приблизително 154 милиарда евро. Тези оценки включват услуги като климатична регулация, защита от бедствия, подобряване на водите, здраве и подкрепа за продоволствената сигурност. (eea.europa.eu)
Това не означава, че всяко възстановяване ще донесе еднаква финансова възвръщаемост. Ползите зависят от местоположението, водния режим, собствеността върху земята, поддръжката и начина, по който местните общности участват в проекта. Но логиката е ясна: средствата за природна инфраструктура могат да предотвратят бъдещи разходи за ремонти, обезщетения и аварийни мерки.
Климатичната полза не е автоматична
Влажните зони съхраняват въглерод, особено когато става дума за торфища и органични почви. Отводняването им ускорява разлагането на органичната материя и може да освободи значителни количества въглероден диоксид.
В същото време влажните зони са и естествен източник на метан. Затова възстановяването им трябва да се оценява чрез целия баланс на парниковите газове, а не само чрез количеството погълнат въглерод. Европейски проекти като REWET и WETRES изследват именно как да се увеличи въглеродното съхранение, като същевременно се ограничат нежеланите метанови емисии. (cordis.europa.eu)
Научен метаанализ, публикуван в *Nature Climate Change*, заключава, че възстановяването и опазването на сладководни влажни зони може да бъде дългосрочно природосъобразно климатично решение, но подчертава несигурността при различните типове влажни зони и значението на метана и азотния оксид в оценката. (pubmed.ncbi.nlm.nih.gov)
Какво означава това за България
България има пряка връзка с европейската политика за влажните зони чрез Дунавския басейн и Черноморския регион. Европейската инициатива Danube-Black Sea Lighthouse работи за възстановяване на влажни зони, заливни равнини и крайбрежни екосистеми в целия басейн. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)
Български учени участват и в проекта DaWetRest, който разработва решения за възстановяване на влажни зони по Дунав. По данни на МОСВ в него работят научни институти, държавни организации, неправителствени организации и малки и средни предприятия от редица европейски държави. (moew.government.bg)
За страната това означава възможности за по-добра защита на дунавските територии, възстановяване на местообитанията за риби и птици и по-устойчиво управление на водите. Но успехът ще зависи от това дали проектите ще бъдат свързани с реалните нужди на земеделците, общините и хората, които живеят край реките.
Влажните зони не са магическо решение срещу климатичните промени. Те обаче са един от редките инструменти, които могат едновременно да пазят водата, природата и местната икономика. Въпросът вече не е дали можем да си позволим да ги възстановяваме, а колко ще ни струва да продължим да ги губим.
Какво означава това за България?
За България темата е особено важна заради Дунавския басейн, Черноморското крайбрежие и значимите влажни зони като Сребърна, Дуранкулашкото езеро, Поморийското езеро и Беленските острови. Страната вече е включена в европейски инициативи за възстановяване на влажните зони и речните екосистеми, което създава възможности за научни проекти, екотуризъм, по-добро управление на водите и защита на земеделските райони. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)