Климатичните промени грозде вече не са тема само за научни доклади или дългосрочни прогнози. За производителите това означава по-ранно узряване, по-голям риск от слънчев пригор, проблеми с водата и по-трудно планиране на реколтата.
Точно такава картина се очертава и в южноафриканската индустрия за десертно грозде. Макар секторът да е приключил сезон 2025/2026 с рекордно висока реколта, производителите са били изправени пред сериозни метеорологични сътресения, логистични забавяния и силен търговски натиск. Според браншовата организация South African Table Grape Industry площите с лозя са намалели минимално, но по-високите добиви от по-нови сортове са помогнали за постигането на най-голямата реколта досега. (satgi.co.za)
Това обаче не означава, че проблемът е решен. По-скоро показва какво може да представлява „новото нормално“: производството продължава, но с повече разходи, повече технологии и по-малко сигурност.
Когато сезонът се променя
Лозата реагира чувствително на температурата и наличната вода. По-топлото време може да ускори развитието и узряването, но същевременно да съкрати периода, в който плодовете натрупват баланс между захари, киселини, аромат и подходяща структура.
При продължителна суша лозите изпитват воден стрес. Това може да ограничи размера на зърната и добива. При внезапни горещини се увеличава рискът от слънчеви повреди по гроздовете. А когато след сух период последват интензивни валежи, се повишава натискът от болести и напукване на плодовете.
Научно изследване върху южноафриканската индустрия за десертно грозде установява, че метеорологичните условия влияят върху производителността и ефективността на сектора. Авторите посочват като ключови направления за адаптация инвестициите в напояване, инфраструктура, съхранение, изследвания и иновации. (ideas.repec.org)
Повече вода не е решение
Водата е сред най-големите предизвикателства пред съвременното лозарство. При десертното грозде качеството на плодовете е пряко свързано с правилното управление на влагата през различните фази на развитие.
Затова производителите все по-често разчитат на капково напояване, почвени сензори, метеорологични станции и по-точно определяне на момента и количеството на поливките. Целта не е лозята просто да получават повече вода, а всяко количество да бъде използвано възможно най-ефективно.
Подобен подход е важен и за почвата. Органичната материя, растителните остатъци, покривните култури и ограничаването на излишната обработка могат да помогнат за задържането на влагата и намаляването на температурните амплитуди в повърхностния слой.
Европейската агенция по околна среда посочва, че Европа преживява по-чести и по-интензивни горещи вълни, суши и наводнения. В южните части на континента се очаква летните валежи да намаляват, докато сушата и рискът от пожари се увеличават. През 2024 г. значителни площи в Югоизточна Европа са били засегнати от по-ниска почвена влажност и спад на растителната продуктивност. (eea.europa.eu)
Сортовете също ще трябва да се променят
Една от най-трудните решения за лозарите е изборът на сортове. Пазарът търси конкретен вкус, цвят, размер на зърната и срок на съхранение. Климатът обаче може да направи някои традиционно успешни сортове по-рискови за отглеждане.
Европейски изследователски проекти разглеждат възможности като по-устойчиви на гъбни заболявания сортове, използване на местен генетичен материал, промяна на формировките и управление на листната маса. Целта е гроздовете да бъдат защитени от прекомерно слънце, без да се създават условия за болести. (eu-cap-network.ec.europa.eu)
Сред практическите мерки са също промяна на сроковете за резитба и беритба, използване на мрежи или засенчване при екстремни горещини, както и бране в по-хладните часове на деня. При някои райони промяната на височината, изложението или дори местоположението на новите насаждения може да се превърне в част от дългосрочната стратегия.
Какво означава това за потребителите
Климатичният натиск не се усеща само на полето. Той може да повлияе върху количеството, размера и качеството на гроздето, върху разходите за напояване и охлаждане, а оттам и върху цената на плодовете.
Десертното грозде често пътува на големи разстояния и изисква надеждна охлаждаща и складова инфраструктура. Ако реколтата се забави, пристанищата бъдат блокирани или горещините съкратят срока на годност, загубите се пренасят по цялата верига — от производителя до магазина.
В същото време адаптацията не означава задължително повече химически обработки или по-интензивно използване на ресурсите. Здравата почва, биологичното разнообразие, прецизното напояване и устойчивите сортове могат да намалят зависимостта от външни ресурси. Европейската агенция по околна среда определя именно по-доброто управление на почвата и водата, покривните култури и по-устойчивите земеделски системи като важни елементи на климатичната устойчивост. (eea.europa.eu)
За лозарството „новото нормално“ не означава, че гроздето ще изчезне. Означава, че старите правила вече не са достатъчни. Успешните производители ще трябва да наблюдават по-внимателно почвата и времето, да избират по-подходящи сортове и да планират производството с хоризонт, който надхвърля един сезон.
Какво означава това за България?
България също е част от югоизточноевропейския климатичен контекст, в който летните суши, горещините и неравномерните валежи поставят по-големи изисквания към лозарството. За местните производители това означава, че управлението на почвената влага, съхраняването на органичната материя и изборът на подходящи сортове ще стават все по-важни. За потребителите темата е свързана с бъдещата цена, качество и сезонност на гроздето.