Когато говорим за борба с климатичните промени, обикновено мислим за възобновяема енергия, електромобили или засаждане на гори. Влажните зони обаче също са важна част от решението. Блата, заливни територии, крайречни езера, торфища и крайбрежни лагуни могат да действат като естествена инфраструктура срещу суши, наводнения и загуба на биоразнообразие.
Именно върху тази роля се фокусират редица европейски научни и иновационни проекти. Сред тях е REWET – инициатива, финансирана от Европейския съюз, която изследва как възстановяването и опазването на сладководни влажни зони, торфища и заливни територии може да ограничи емисиите и да увеличи поглъщането на въглерод. Проектът разработва модели за парниковите газове, инвентаризация на влажните зони и препоръки за по-ефективно възстановяване. (cordis.europa.eu)
Естественият „буфер“ срещу климатични крайности
Здравата влажна зона работи като своеобразна гъба. При силни валежи тя задържа част от водата и забавя достигането ѝ до населените места и земеделските площи. При суша същата тази вода може постепенно да подхранва реките, подпочвените води и околните екосистеми.
Това не означава, че всяко блато автоматично предотвратява наводнение или решава проблема с безводието. Ефектът зависи от размера на зоната, връзката ѝ с реката, състоянието на почвите и начина, по който се управлява водният режим. Но научните проекти в Европа разглеждат именно тези връзки, за да се установи къде възстановяването би имало най-голям ефект.
Европейската комисия посочва, че природосъобразните решения могат да подпомогнат управлението на водите, да намалят последиците от екстремни суши и да възстановят влажни зони, заливни равнини, крайбрежни блата и солени ливади. (research-and-innovation.ec.europa.eu)
Повече от въглероден склад
Влажните зони съхраняват въглерод в растителността и почвите. Особено важни са торфищата, в които органичната материя се натрупва в продължение на стотици или хиляди години. Когато тези територии бъдат пресушени, натрупаният въглерод може да се освободи в атмосферата.
В същото време влажните зони задържат хранителни вещества и замърсители, филтрират водата и създават местообитания за птици, земноводни, риби и множество безгръбначни. Възстановяването им може да подобри качеството на водите и да намали натиска върху реките и морските екосистеми.
Ново европейско изследване, представено от Европейската комисия през януари 2026 г., разглежда възможността стратегически възстановени влажни зони да намалят постъпването на азот към морето. Според анализа най-амбициозният сценарий би могъл да постигне 36% намаление на азотния товар, ако влажни зони бъдат възстановени върху около 3,2% от територията на ЕС. Това е моделна оценка, а не гарантиран резултат за всяка отделна държава или речен басейн. (environment.ec.europa.eu)
Защо това е и икономически въпрос
Опазването на природата често се представя като разход. Влажните зони показват, че сметката може да бъде по-сложна. Когато една заливна територия задържа вода, това може да намали щетите по пътища, мостове, земеделски земи и сгради. Когато филтрира замърсяването, тя подпомага качеството на питейните и напоителните води. Когато възстанови биоразнообразието, може да създаде условия за екотуризъм, риболов, местни услуги и образователни дейности.
Европейската комисия посочва, че всеки един евро, инвестиран във възстановяване на природата, може да донесе между 4 и 38 евро ползи. Това е обща оценка за природното възстановяване, а не конкретна гарантирана възвръщаемост за всеки проект във влажна зона. (environment.ec.europa.eu)
Проектът Restore4Life в Дунавския басейн например цели да покаже как възстановяването на влажни зони може едновременно да подобри задържането на вода и замърсители, въглеродното съхранение, устойчивостта на местообитанията и възможностите за местен бизнес. Инициативата включва демонстрационни и мониторингови зони, както и инструменти за участие на местните общности. (restore4life.eu)
Какво означава това за България
България има пряк интерес от подобни решения заради Дунав, Черноморието и множеството крайречни и крайбрежни влажни зони. В страната вече се работи по европейски проекти, свързани с възстановяването на дунавски влажни зони и заливни територии.
Български учени участват в проекта DaWetRest, който разработва и демонстрира решения за подобряване на биоразнообразието, качеството на водите и климатичната устойчивост на дунавските екосистеми. Проектът е представян и от Българската академия на науките на конференцията COP29 през ноември 2024 г. (moew.government.bg)
За земеделието възстановяването на влажните зони може да означава по-добро управление на водата, но и необходимост от внимателно планиране. Не всяка ниска или влажна земя трябва да бъде превръщана в защитена територия, нито всяко възстановяване трябва да се извършва без участие на земеделските производители. Най-добрите решения ще изискват карти на риска, ясни компенсации, местно участие и съобразяване с конкретните условия.
Природата като дългосрочна инвестиция
Възстановяването на влажните зони няма да замени язовирите, каналите, дигите или модерното земеделско управление. То може обаче да допълни тези мерки с природна система, която работи постоянно и предоставя няколко услуги едновременно.
Европейският закон за възстановяване на природата поставя цел най-малко 20% от сушата и морските площи на ЕС да бъдат обхванати от мерки за възстановяване до 2030 г., като влажните зони са сред посочените екосистеми. (environment.ec.europa.eu)
Големият въпрос вече не е дали влажните зони имат стойност. Въпросът е дали ще ги разглеждаме като пречка за развитието или като естествен капитал – способен да намалява климатичните рискове, да поддържа селското стопанство и да създава по-устойчиви местни икономики.
Какво означава това за България?
За България темата е особено важна заради Дунавския басейн, крайречните заливни територии и Черноморските влажни зони. Български научни екипи вече участват в европейски проекти за възстановяване на тези екосистеми, което създава възможност страната да привлече знания, финансиране и практически решения за управление на водния риск.