Когато изядем сочната червена част на динята, обикновено остава значително количество бяла кора, покрита с твърда зелена обвивка. За повечето домакинства тя отива в кофата или в компоста. Нов запис в американската база FoodData Central на USDA обаче дава още една причина да погледнем на този остатък като на потенциална храна, а не само като на отпадък.
Става дума за хранителен профил на „диня без семки, само кора, сурова“ — отделно от стандартния профил на червената месеста част. Данните са свързвани с FoodData Central чрез идентификатор FDC 2747676. Преди това USDA е финансирала и специален проект за анализ на хранителните показатели на динената кора и месестата част, предназначен именно за включване в базата. (ars.usda.gov)
Какво съдържа динената кора?
Според публикуваните данни за 100 грама сурова бяла кора тя съдържа приблизително:
- 24 килокалории;
- около 1,5 грама фибри;
- около 7 милиграма витамин C;
- близо 30 микрограма фолат;
- приблизително 272 милиграма калий;
- около 95 грама вода.
Количествата са умерени и не бива да се представят като лечебен ефект. Най-важното е, че бялата част не е хранително „празна“, въпреки че вкусът и текстурата ѝ са различни от тези на сладката вътрешност. Тя съдържа и малко количество белтъчини и мазнини, но не е значим източник на нито едното. (freefoodlabels.com)
Кора или обвивка?
Тук е необходимо важно уточнение. В ежедневния език често наричаме цялата външна част „кора“, но в кулинарен смисъл обикновено се използва бялата вътрешна част, която се намира между червеното месо и твърдата зелена кожа.
Твърдата зелена обвивка не е обичайната част за консумация. При подготовка тя се отстранява, а бялата част се нарязва на парчета или тънки ленти. Американската служба SNAP-Ed на USDA също посочва, че динената кора може да бъде задушавана, маринована или запържвана. (snaped.fns.usda.gov)
Как да я използваме в кухнята?
Най-популярният вариант са маринованите динени кори. Бялата част се нарязва, омекотява се чрез кратко варене и се поставя в марината с оцет, вода, подправки и малко захар или мед.
Възможни са и други приложения:
- задушена като зеленчук;
- добавена към зеленчукови ястия и къри;
- настъргана в салати;
- използвана в сладко или захаросан десерт;
- смесена в туршии;
- термично обработена като гарнитура.
Националният съвет за популяризиране на дините в САЩ предлага рецепти за маринована кора, релиш, задушена кора и комбинации със салати и зърнени храни. Тъй като организацията представлява сектора, практическите идеи са полезни, но твърденията за здравни ползи трябва да се разглеждат по-критично. (watermelon.org)
Не е „лекарство“ и не замества зеленчуците
Присъствието на динената кора в официална хранителна база не означава, че USDA я препоръчва като терапия или че тя лекува заболявания. Хранителният профил е справочна информация — подобна на данните за ябълка, морков или тиквичка.
И предишни изследвания са разглеждали съединения в динената кора, включително цитрулин. USDA-ARS посочва, че кората е източник на това биохимично съединение. Това обаче не е основание да се правят обещания за отслабване, лечение на високо кръвно налягане или подобрение на сексуалната функция. За такива заключения са необходими добре контролирани изследвания при хора. (ars.usda.gov)
Как да я подготвим безопасно?
Ако ще използвате бялата част, измийте динята под течаща вода преди разрязване. След това отстранете зелената външна кожа и използвайте чист нож и дъска. Това е особено важно, защото ножът може да пренесе замърсявания от външната повърхност към ядливата част.
Най-добре е кората да се консумира прясна и добре съхранявана или да бъде термично обработена. При домашно консервиране трябва да се спазват проверени правила за киселинност, стерилизация и съхранение. Обикновена смес от оцет и подправки не гарантира автоматично безопасност при дълго съхранение на стайна температура.
Какво означава това за България?
Темата е интересна и за българските домакинства, особено през лятото, когато дините са сред най-често купуваните сезонни плодове. Използването на бялата част може да намали хранителните отпадъци и да даде нов живот на продукт, който обикновено се изхвърля.
Това не означава, че всяка кора трябва непременно да се яде. Ако не желаете да я използвате, компостирането остава добър вариант. Но официалното измерване на състава ѝ показва нещо важно: „остатък“ не винаги означава „без стойност“. Понякога той просто не е получил достатъчно внимание — нито в кухнята, нито в хранителните бази.
Какво означава това за България?
В България динята е типичен сезонен продукт, а голяма част от бялата ѝ кора се изхвърля. Новият хранителен профил може да насърчи домашни рецепти за туршии, сладка и зеленчукови ястия, както и по-разумно отношение към хранителните отпадъци. За производителите това подсказва възможност за разработване на продукти с по-пълно използване на плода.