Когато говорим за климатична адаптация, обикновено мислим за язовири, диги и напоителни системи. Но Европа все по-често обръща внимание и на природните решения. Сред най-важните от тях е възстановяването на влажните зони – блатата, крайречните тераси, торфищата, мочурищата и плитките езера.
Тези екосистеми не са „неизползваема земя“. Те действат като естествени гъби, които задържат вода при обилни валежи и постепенно я освобождават при по-сухи периоди. Именно затова Европейската агенция по околна среда препоръчва разширяване на природосъобразните решения, които забавят оттичането и увеличават задържането на вода в ландшафта. (eea.europa.eu)
Как влажните зони намаляват риска от наводнения
При силен дъжд канализираните реки и отводнените земи бързо насочват водата към населените места и земеделските площи. Възстановените заливни територии могат да поемат част от този воден обем и да намалят скоростта на оттичане.
Това не означава, че една влажна зона може да предотврати всяко наводнение. Тя обаче може да намали височината и продължителността на водната вълна, особено когато е част от по-голяма система за управление на речния басейн.
Сред възможните мерки са възстановяване на връзката между реката и заливната ѝ тераса, премахване или преместване на някои прегради, възстановяване на крайречна растителност и създаване на пространства, в които водата временно да се разлива безопасно. Европейските насоки за възстановяване на реки и заливни равнини посочват именно тези подходи като инструменти за ограничаване на риска от наводнения. (climate-adapt.eea.europa.eu)
Воден резерв за сушави години
Влажните зони не са водоеми за директно напояване и не могат автоматично да осигурят вода за всяко стопанство. Ползата им е по-сложна: те подпомагат естествения воден цикъл, задържат влага в почвата, забавят оттичането и в някои условия насърчават подхранването на подземните води.
Това е особено важно в Европа, където сушите и недостигът на вода вече се превръщат в сериозно предизвикателство за природата, земеделието и обществото. В югоизточната част на континента натискът върху влажните екосистеми е още по-силен. (eea.europa.eu)
За фермерите възстановяването на влажните зони може да означава по-устойчиво управление на водата в целия водосбор. В някои райони е възможно част от земите да се използват за сезонна паша, сенокос или други дейности, съобразени с естествения воден режим. Това обаче изисква ясни правила, компенсации и участие на местните земеделски стопани.
Полза за климата – но без опростени обещания
Влажните зони съхраняват въглерод в растителността и почвите. Особено важни са торфищата, които могат да натрупват големи количества органичен въглерод за дълги периоди. Отводняването им често ускорява разграждането на органичната материя и освобождаването на въглероден диоксид.
Затова европейският проект REWET разработва карти на влажните зони, модели за емисиите на парникови газове и методи за възстановяване, които да са ефективни и съобразени с бъдещия климат. Проектът включва сладководни влажни зони, торфища и заливни равнини в различни европейски условия. (cordis.europa.eu)
Важно е обаче да се избягва твърдението, че всяко възстановяване автоматично води до еднакъв климатичен ефект. Влажните зони могат да отделят метан, затова учените изследват как управлението на водния режим и растителността влияе върху общия баланс на парниковите газове. Отделен европейски проект е посветен именно на намирането на стратегии, които да ограничат метановите емисии и да увеличат нетното поглъщане на въглерод. (cordis.europa.eu)
Икономика, земеделие и природни услуги
Възстановяването на влажни зони може да носи икономически ползи не само чрез земеделие. Те пречистват водата, задържат хранителни вещества, подпомагат рибарството, създават условия за туризъм и наблюдение на птици и намаляват разходите от щети при наводнения.
Европейската комисия посочва, че инвестициите във възстановяване на природата могат да донесат многократни ползи заради услугите, които екосистемите предоставят на обществото. В земеделски контекст това включва и възможности за заплащане на обществени ползи – например за поддържане на територии, които пречистват вода или намаляват риска от наводнения. (environment.ec.europa.eu)
Защо това е важно за България
България има пряк интерес от подобни решения. По Дунав вече работят международни проекти за възстановяване на влажни зони, в които участват български научни институции. Проектът DaWetRest обединява партньори от 12 европейски държави и изследва биоразнообразието, водите и възможностите за въглеродно съхранение по поречието на реката. (moew.government.bg)
Случаят със защитената местност „Сребърна“ показва колко чувствителни са тези екосистеми към ниските речни нива. През юли 2026 г. Министерството на околната среда и водите съобщи, че за втора поредна година се налага принудително прехвърляне на вода от Дунав, за да се предотврати пресъхването на езерото. (moew.government.bg)
Това е ясен сигнал, че опазването на влажните зони не е само въпрос на защита на редки птици и растения. То е свързано с водната сигурност, устойчивостта на земеделието и способността на местните общности да се справят с по-чести суши и екстремни валежи.
Възстановяването няма да замени напояването, инфраструктурата или доброто управление на реките. Но може да бъде важна част от тях – природен буфер, който работи едновременно за климата, водата, земеделието и местната икономика.
Какво означава това за България?
За България темата е особено актуална заради Дунавските влажни зони, Сребърна, Persina, Калимок-Бръшлен и крайречните екосистеми по Марица, Тунджа и Струма. Възстановяването на тези територии може да намали натиска върху водните ресурси и да даде нови възможности за екотуризъм, устойчиво земеделие и природосъобразни местни дейности.