Влажните зони дълго време са били възприемани като неизползваема земя, която трябва да бъде отводнена и превърната в ниви, пасища или строителни площадки. Днес европейските научни проекти показват обратното: възстановяването на влажни зони може да бъде една от най-практичните природосъобразни мерки срещу климатичните рискове.
Тези екосистеми включват блата, заливни тераси, крайречни гори, торфища, мочурища, езера и крайбрежни лагуни. Те задържат вода при проливни валежи, забавят оттичането и могат да намалят натиска върху населените места и земеделските земи. В периоди на суша същите територии подпомагат задържането на влага и поддържането на водния цикъл.
Природна защита срещу наводнения и суши
Европейската комисия определя влажните зони и заливните територии като важна част от природосъобразните решения за управление на водите. Те могат да действат като своеобразни „гъби“ – поемат излишната вода, задържат я временно и я освобождават по-бавно. Това не премахва риска от наводнения, но може да намали скоростта и силата на водния поток. (research-and-innovation.ec.europa.eu)
Ползата е особено важна в условията на променящ се климат. Европейската агенция по околна среда предупреждава, че сушите, наводненията и влошаването на качеството на водите се превръщат във все по-сериозен натиск върху природата, земеделието, здравето и икономиката. (eea.europa.eu)
Възстановяването на влажна зона обаче не означава просто да се спре отводняването. В много случаи са нужни възстановяване на естествения воден режим, премахване или промяна на диги, възстановяване на връзката между реката и заливната ѝ тераса и ограничаване на замърсяването.
По-чиста вода и по-малко хранителни вещества
Влажните зони могат да задържат част от азота и фосфора, които попадат във водите от земеделски площи, населени места и промишлени източници. Това е важно, защото излишъкът от хранителни вещества води до еутрофикация – прекомерен растеж на водорасли, недостиг на кислород и увреждане на водните екосистеми.
Изследване, представено от Европейската комисия през 2026 г., разглежда как стратегическото възстановяване на влажни зони може да намали количеството азот, достигащо до европейските морета, без значително да ограничава земеделското производство. Изводът не е, че всяка влажна зона автоматично решава проблема, а че правилно избраните места могат да дадат едновременно ползи за водите, климата и биоразнообразието. (environment.ec.europa.eu)
Това е особено важно за земеделските райони, където качеството и наличието на вода са пряко свързани с добивите. Влажните зони не могат да заменят напояването или доброто управление на почвите, но могат да бъдат част от по-голяма система за задържане на вода в ландшафта.
Икономическа полза за местните общности
Европейската дискусия постепенно се измества от въпроса „Колко ще струва възстановяването?“ към „Какви разходи ще спестим и какви ползи ще създадем?“.
Здравите влажни зони предоставят услуги, за които обществото често плаща скъпо, когато природата вече не може да ги изпълнява: защита от наводнения, пречистване на вода, поддържане на рибни ресурси, съхранение на въглерод, възможности за туризъм и отдих.
Проектът WaterLANDS, финансиран от Европейския съюз, работи върху модели за мащабно възстановяване на влажни зони, включително икономически стимули, бизнес модели и начини за включване на земеделци и местни общности. Целта е възстановяването да не остане изолиран природозащитен проект, а да се превърне в устойчив процес с обществена и икономическа подкрепа. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)
В района на Дунавската делта например възстановяването на влажни зони се свързва с по-добро задържане на вода при суши, подкрепа за риболова и добива на тръстика, както и с развитие на природен туризъм – наблюдение на птици, разходки и местни водачески услуги. Това са възможности за допълнителни доходи, но те зависят от добро управление и реално участие на хората, които живеят в района. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)
Какво означава това за България?
България има пряк интерес от възстановяването на влажните зони по Дунав, по Черноморието и около някои речни и езерни системи. Страната е част от Дунавския басейн, където решенията за водите, наводненията, земеделието и биоразнообразието са свързани между няколко държави.
Европейският проект DaWetRest включва Дунавския басейн и цели да демонстрира решения за възстановяване на влажни зони и заливни територии, подобряване на водното качество, повишаване на климатичната устойчивост и създаване на социално-икономически ползи за местните общности. В него участват и български научни и институционални партньори. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)
За българските земеделци това може да означава по-добро управление на водата, но и необходимост от внимателно планиране. Не всяка ниско разположена земя трябва да бъде върната към естествено заливане, нито всяка влажна зона е подходяща за еднакъв тип намеса. Нужно е да се оценят почвите, водният режим, собствеността, достъпът до компенсации и възможностите за производство.
Европейският подход е ясен: природата не трябва да се разглежда само като ограничение за икономиката. В много случаи тя е инфраструктура – жива, саморегулираща се и способна да намали бъдещи разходи. Но за да работи, възстановяването трябва да бъде научно обосновано, прозрачно и съобразено с хората на място.
Какво означава това за България?
България е част от Дунавския басейн и разполага с важни крайречни и крайбрежни влажни зони. Възстановяването им може да подпомогне защитата от наводнения и суши, качеството на водите, природния туризъм и устойчивото развитие на местните общности, но изисква добро съгласуване със земеделието и местните интереси.