Индия все още не се е отказала от идеята за предупреждения върху пакетирани храни. Проверка на официални документи и актуални публикации показва по-сложна картина: страната търси начин да направи хранителната информация по-видима, но окончателният модел за етикетиране отпред на опаковката все още не е въведен.
Темата е важна, защото засяга един от най-бързите начини, по които потребителите избират храна – поглеждат лицето на пакета, а не подробната таблица на гърба.
Какво предлага FSSAI?
Food Safety and Standards Authority of India (FSSAI) вече е одобрил предложение количествата на общата захар, солта и наситените мазнини да бъдат изписвани с удебелен шрифт и в по-голям размер върху етикетите. Това решение е от юли 2024 г., но последващото му практическо прилагане и свързаните промени в правилата се развиват постепенно. (pib.gov.in)
През февруари 2025 г. FSSAI публикува и проект за промени, който предвижда по-видимо представяне на хранителна информация, включително за добавената захар, наситените мазнини и натрия, както и информация за дела им спрямо препоръчителния дневен прием. (gazettetracker.com)
Тези предложения не са равнозначни на класически предупредителен етикет от типа „високо съдържание на захар“ или „високо съдържание на сол“. Те по-скоро дават на купувача повече данни и го оставят сам да прецени продукта.
Именно тук се намира същинският спор.
Предупреждение или хранителна оценка?
От години FSSAI обсъжда въвеждането на front-of-pack nutrition labelling – опростена информация върху предната страна на опаковката. В проект от 2022 г. регулаторът предложи т.нар. Indian Nutrition Rating – система с оценка от половин до пет звезди, която да обобщава хранителния профил на продукта. Колкото повече звезди има, толкова по-благоприятна е оценката според заложения алгоритъм. (comments.fssai.gov.in)
Здравни организации и експерти обаче настояват, че една обща оценка може да бъде подвеждаща. Продукт с повече звезди не непременно е подходящ за честа консумация, ако например съдържа значително количество захар, сол или наситени мазнини, но има и добавени положителни хранителни компоненти.
Предупредителният етикет работи по различен начин. Той не казва „този продукт е добър или лош“, а насочва вниманието към конкретен риск – например прекомерно съдържание на захари или натрий.
Какво се промени през 2026 г.?
На 10 февруари 2026 г. Върховният съд на Индия поиска FSSAI сериозно да разгледа въвеждането на предупредителни етикети върху предната страна на пакетите. Съдът постави акцент върху високите количества захар, наситени мазнини и натрий и върху правото на потребителите да получават разбираема информация за храната. (economictimes.indiatimes.com)
През март FSSAI е посочил, че проучва различни варианти – табличен или пиктографски формат – и че са необходими допълнителни изследвания, потребителски проучвания и консултации със заинтересованите страни. Това означава, че към момента няма окончателно правило, което да заменя предупрежденията с един конкретен модел. (theprint.in)
На 24 юли 2026 г. парламентарна комисия препоръча хранителната информация върху предната страна на опаковката да бъде „видима от пръв поглед“. Сред обсъжданите възможности са цветови индикатори за ниско, средно и високо съдържание на захар, както и предупредителни обозначения за продукти с прекомерни количества захар. (theprint.in)
Следователно заглавието, че FSSAI просто заменя предупредителните етикети с хранителна информация, е прекалено опростено. По-точно е да се каже, че Индия все още избира между няколко модела, като натискът за ясни предупреждения се засилва.
Защо това е важно за купувачите?
Повечето хора не сравняват подробно всички числа върху етикета. При пазаруване решението често се взема за секунди – според цената, марката, рекламното послание или изображението на опаковката.
Затова информацията на предната страна има голямо значение. Тя може да помогне на потребителя бързо да види, че уж „лека“ напитка съдържа много захари, че готова закуска е богата на натрий или че продукт с претенции за здравословност има значително количество наситени мазнини.
Но етикетът сам по себе си не решава проблема с ултрапреработените храни. Той не може да замени образованието по хранене, контрола върху рекламите към деца, по-добрите училищни менюта и политики, които насърчават по-малко преработени храни.
Какво означава това за България?
В България също се продават все повече пакетирани продукти с послания като „натурално“, „без добавена захар“, „високо съдържание на протеин“ или „фитнес“. Подобни твърдения могат да създадат здравословен ореол около продукта, дори когато той остава богат на калории, сол или подсладители.
Индийският дебат показва, че спорът не е само за размера на шрифта. Въпросът е дали етикетът трябва просто да предоставя данни, или активно да предупреждава, когато дадена храна съдържа прекомерно количество определени хранителни компоненти.
За българския потребител практичният извод е прост: докато няма по-ясни общи правила, не разчитайте само на лицевата страна на опаковката. Проверявайте състава, количеството захари и сол, размера на порцията и броя порции в целия пакет.
Истинският тест за всяка бъдеща система ще бъде дали помага на хората да направят по-добър избор за няколко секунди – без сложни изчисления и без да се поддават на маркетингови обещания.
Какво означава това за България?
Темата е важна за България, защото и на нашия пазар все по-често се използват здравословни маркетингови послания върху пакетирани храни. Индийският спор показва, че ясният етикет трябва да помага на потребителя да види не само положителните твърдения, но и потенциално високото съдържание на захар, сол и наситени мазнини.