Когато човек пазарува, решението дали да вземе зърнена закуска, напитка или пакетирана закуска често се взема за секунди. Именно затова спорът в Индия за етикетите върху храните е важен: дали опаковката трябва ясно да предупреди, че продуктът е с високо съдържание на захар, сол или наситени мазнини, или потребителят трябва сам да разчита таблицата и да прави сметки.
Проверката показва, че темата е реална, но има важна уточняваща подробност. Към 6 август 2026 г. няма потвърдено окончателно правило, с което FSSAI да е въвела единен задължителен предупредителен етикет отпред на всички засегнати продукти. Същността на новината е свързана с продължаващ регулаторен спор и с препоръка на парламентарна комисия, а не с вече действаща система. (theprint.in)
Какво предлага парламентарната комисия
На 24 юли 2026 г. Постоянната комисия по потребителските въпроси и общественото разпределение препоръча FSSAI да финализира и публикува правилата за Front-of-Pack Nutrition Labelling – хранителна информация, поставена на предната страна на опаковката. Според комисията тя трябва да бъде видима „с един поглед“ и да помага на хората бързо да разбират хранителния профил на продукта. (theprint.in)
Комисията предлага цветови индикатори за нивата на захарта – зелено за ниско, жълто за средно и червено за високо съдържание. Тя също така подкрепя подходящи предупредителни знаци за продуктите с високи количества захар. В доклада се посочва, че обикновеното изписване на данни без разбираемо тълкуване ограничава ползата за потребителите. (moneycontrol.com)
Това е съществено различно от идеята човек да види само таблица с грамове и проценти и сам да прецени дали продуктът е проблемен.
Защо таблицата не е достатъчна за всеки
Хранителната таблица е полезна, но изисква време и известни познания. Показателите могат да бъдат дадени за 100 грама, 100 милилитра или за една порция. Размерът на порцията пък невинаги съвпада с количеството, което реално изяждаме.
Официалните разяснения на индийската инициатива Eat Right India също предупреждават, че един пакет може да съдържа повече от една порция, а данните често са представени на база 100 грама или 100 милилитра. Това означава, че купувачът трябва да умножава стойностите, ако изяде целия пакет. (eatrightindia.gov.in)
Например, ако една порция съдържа 12 грама захари, а опаковката има три порции, реалният прием при изяждане на целия продукт е 36 грама. На практика това е проста аритметика, но тя рядко се прави в магазина – особено когато етикетът е дребен, а отпред има големи рекламни послания като „натурално“, „с витамини“ или „с ниско съдържание на мазнини“.
Не за първи път се обсъжда различен модел
FSSAI вече е предлагала модел, наречен Indian Nutrition Rating. В проекта от 2022 г. той изчислява обща оценка въз основа на енергията, общите захари, наситените мазнини и натрия, като отчита и положителни фактори като плодове, зеленчуци, ядки, бобови растения, просо, фибри и протеин. Предвижданата визуална форма е била рейтинг със звезди. (fssai.gov.in)
Този подход обаче се различава от предупредителните етикети, използвани в някои държави. При рейтинга продуктът може да получи обща оценка, която изглежда положително дори когато съдържа значително количество захар или сол. При предупредителния модел вниманието се насочва конкретно към хранителния риск – например „високо съдържание на захари“.
Именно тук е основният конфликт между общественото здраве, индустрията и регулатора. Производителите обикновено предпочитат система, която представя цялостен баланс на продукта. Експертите по обществено здраве настояват за ясно предупреждение, което не оставя на потребителя да тълкува сложна формула.
Какво важи в момента
Индийският регулатор вече е предприел стъпки към по-видимо изписване на захарта, солта и наситените мазнини. През юли 2024 г. FSSAI обяви, че тези показатели трябва да бъдат изписвани с по-едър шрифт и удебелени букви. Това обаче не е същото като графичен предупредителен знак на лицевата страна на опаковката. (fssai.gov.in)
Затова заглавието, че „потребителите трябва сами да смятат“, е валидно като критичен редакционен прочит, но не бива да се представя като окончателно решение на FSSAI. По-точно е да се каже, че Индия все още избира между информативна таблица, общ рейтинг, цветови кодове и директни предупреждения.
Защо това е повече от спор за дизайна
Начинът, по който е представена информацията, може да влияе върху избора на храна. Малка таблица на гърба на опаковката изисква внимание. Ясен символ отпред може да бъде разбран за секунди – включително от хора с по-ниска хранителна грамотност.
Това не означава, че един етикет може да определи дали дадена храна е „добра“ или „лоша“. Хранителният режим зависи от количеството, честотата на консумация и цялостното меню. Но когато продуктът съдържа много захар, сол или наситени мазнини, потребителят има право да разбере това бързо и без калкулатор.
Въпросът пред FSSAI е дали етикетът ще бъде инструмент за информиран избор – или още една таблица, която формално изпълнява изискванията, но прехвърля цялата отговорност върху купувача.
Какво означава това за България?
Темата е важна и за България, където потребителите също често се ориентират по рекламни твърдения отпред на опаковката, а хранителната таблица остава на гърба. Европейската практика с цветови кодове, доброволни системи и обсъжданията около Nutri-Score показват, че спорът не е само индийски: става дума за това колко лесно трябва да бъде разпознаваем рискът при покупка на пакетирани храни.