Когато човек купува зърнена закуска, напитка или готов десерт, обикновено разполага с няколко секунди, за да реши дали продуктът ще попадне в количката. На гърба на опаковката обаче го очаква таблица с калории, мазнини, въглехидрати, захари, сол и размер на порцията.
Тази информация е важна. Но често не отговаря на най-практичния въпрос: Това много ли е или малко?
Именно този проблем стои в основата на продължаващия спор в Индия за бъдещите етикети на храните. Парламентарна комисия препоръча на индийския регулатор FSSAI да въведе ясна информация отпред на опаковката — например цветови индикатори или предупредителни знаци за високи нива на захар, сол и наситени мазнини. Комисията настоява правилата за Front-of-Pack Nutrition Labelling да бъдат приети след почти четири години забавяне. (theprint.in)
Таблица или предупредителен знак?
В момента основният спор не е дали хранителната информация трябва да съществува, а как да бъде представена.
Единият вариант е подробна таблица — обикновено с данни за 100 грама или за препоръчителна порция. Другият е интерпретативен етикет отпред: цветна скала, символ или предупреждение „високо съдържание на захар“, „високо съдържание на сол“ или „високо съдържание на наситени мазнини“.
Разликата е съществена. Таблицата показва числа, но оставя потребителя сам да ги тълкува. Предупредителният знак добавя контекст и насочва вниманието към хранителния риск.
Световната здравна организация определя етикетирането отпред като инструмент, който може да улесни разбирането на хранителната стойност и да подпомогне по-здравословния избор. Според WHO най-полезни са системите, които дават бърза и разбираема оценка, а не просто предоставят още числа. (who.int)
Защо „на порция“ често обърква
Една от слабостите на настоящите етикети е размерът на порцията. Производителят може да посочи хранителните стойности за малка порция, докато реалното количество, което човек изяжда, е два или три пъти по-голямо.
Така на опаковката може да пише, че една порция съдържа умерено количество захар. Но ако пакетът бъде изяден наведнъж, действителният прием се оказва значително по-висок.
Проучване на британската потребителска организация Which? установява, че хората често се затрудняват да сравняват продукти, когато едни етикети използват данни за порция, а други — за 100 грама или за целия пакет. В резултат купувачът трябва да прави сметки наум, вместо да получава информация, която може да разбере с един поглед. (which.co.uk)
Това не означава, че хранителната таблица е безполезна. Напротив — тя позволява по-прецизно сравнение. Проблемът е, че сама по себе си не е достатъчно достъпна за всички, особено при бързо пазаруване, ниска хранителна грамотност или сложни продукти с много съставки.
Къде се вписват ултрапреработените храни
Етикетът отпред не може сам да определи дали една храна е ултрапреработена. Той обаче може да покаже някои от характеристиките, които често се срещат при такива продукти — високо съдържание на добавени захари, сол или наситени мазнини.
Важно е да не се прави автоматичен извод, че всеки преработен продукт е вреден, а всеки „натурален“ е полезен. Проблемът е в цялостния хранителен профил, честотата на консумация и мястото на продукта в ежедневното меню.
Също така надписите като „натурален“, „с витамини“, „без добавена захар“ или „богат на фибри“ могат да създадат здравословен ореол. Един продукт може да съдържа витамин или да няма добавена захар, но въпреки това да бъде богат на калории, сол или наситени мазнини.
Какво означава това за България
За българските потребители проблемът е напълно познат. На рафтовете има продукти с различни размери на порциите, разнообразни рекламни твърдения и трудно сравними таблици. При сладките напитки и закуските „скритата“ захар често се разпознава едва след внимателно четене на списъка със съставките.
Европейската комисия вече е посочвала, че хармонизирано задължително етикетиране отпред може да помогне на потребителите да правят по-информиран избор в рамките на общия пазар. Към момента обаче на европейско ниво няма единна задължителна схема, която да изпълнява тази функция за всички държави членки. (food.ec.europa.eu)
Това оставя пространство за национални и доброволни системи, но и за объркване. Ако всяка държава използва различни символи, цветове или оценки, сравняването на продуктите става по-трудно.
Какво можем да правим дотогава
Докато регулаторите спорят за формата на етикета, потребителят може да следва няколко прости правила:
- сравнявайте продуктите за 100 грама или 100 милилитра, а не само „за порция“;
- проверявайте общото количество захари и размера на целия пакет;
- четете списъка със съставките — те са подредени по количество;
- не приемайте рекламни думи като „натурален“ или „фитнес“ за доказателство за здравословност;
- използвайте продуктите с високо съдържание на захар, сол или наситени мазнини по-рядко, вместо да разчитате на един-единствен символ.
Добрата система за етикети не трябва да наказва потребителя с още информация. Тя трябва да превърне сложните числа в разбираем избор. Защото когато регулаторът просто публикува таблица, а производителят контролира контекста, отговорността остава почти изцяло за човека пред рафта.
Какво означава това за България?
Темата е важна за България, защото европейският пазар предлага сходни продукти, рекламни послания и хранителни твърдения. Ясните етикети отпред биха улеснили сравняването на закуски, напитки и готови храни, особено за родители и хора, които следят приема на захар, сол или наситени мазнини.