Темата за пестициди в ябълките отново привлече внимание в Европа. Причината е доклад на неправителствената организация Pesticide Action Network Europe, публикуван на 29 януари 2026 г. В него са анализирани 59 проби ябълки, закупени от магазини и пазари в 13 европейски държави, включително Германия, Полша, Италия, Франция, Испания и Нидерландия. Пробите са събрани между 1 и 20 септември 2025 г. (pan-europe.info)
Според доклада 93% от пробите съдържат поне един измерим пестициден остатък, а 85% — повече от един. В отделни ябълки са открити до седем различни вещества. В 64% от пробите е намерен поне един пестицид от групата на PFAS — устойчиви съединения, известни с това, че могат да се задържат дълго в околната среда. (pan-europe.info)
Какво всъщност означава „множество остатъци“?
Наличието на няколко пестицидни остатъка не означава автоматично, че дадена ябълка е незаконна или опасна. В Европейския съюз за всяко активно вещество се определя максимално допустимо ниво — МДГОВ. Продуктът може да бъде считан за съответстващ на изискванията, ако отделните остатъци са под съответните прагове.
Точно тук се намира основният спор. Регулаторната система традиционно оценява веществата поотделно, докато потребителят може да бъде изложен на комбинация от няколко остатъка едновременно. EFSA разработва методологии за оценка на този кумулативен риск, но самата агенция посочва, че при досегашните пилотни оценки изчисленият риск за потребителите е останал под прага, който би изисквал регулаторни мерки. (efsa.europa.eu)
Следователно докладът на PAN Europe поставя важен научен и политически въпрос, но не е доказателство, че откритите комбинации причиняват заболявания при хората. Изследването е ограничено по обхват — само 59 проби — и не може да представя целия европейски пазар. Българският Център за оценка на риска по хранителната верига изрично отбелязва, че резултатите насочват внимание към проблема, но не позволяват генерални заключения за всички ябълки в Европа. (corhv.government.bg)
Как изглеждат официалните европейски данни?
Официалният мониторинг дава по-различна перспектива. В доклада на EFSA за 2024 г. са анализирани 9842 проби от храни. В 43,1% не са открити измерими пестицидни остатъци, 54,5% са съдържали остатъци в рамките на разрешените нива, а потвърдено несъответстващи са били 1,2% от пробите. EFSA оценява общия риск за здравето на потребителите като нисък. (multimedia.efsa.europa.eu)
По-широкият европейски мониторинг за 2021–2023 г. също показва, че множествените остатъци не са необичайни. При 25,5% от всички анализирани проби са отчетени два или повече остатъка. Ябълките са сред продуктите с висока честота на такива находки, но наличието на няколко вещества само по себе си не означава превишаване на законовите граници. (corhv.government.bg)
Какво показват данните за България?
Според анализ на българския Център за оценка на риска, през 2024 г. при официалния мониторинг в България не са регистрирани проби от ябълки с превишени максимално допустими граници на остатъци. Това не означава, че във всички ябълки няма никакви остатъци, а че измерените количества са били в рамките на приложимите регулаторни изисквания. (corhv.government.bg)
България ежегодно изпълнява национална програма за контрол на пестицидните остатъци в храните, като ябълките са сред изследваните продукти. Контролът обхваща както местна продукция, така и храни от други държави, които достигат до българския пазар. (corhv.government.bg)
Какво може да направи потребителят?
Най-практичната стъпка е ябълките да се измиват добре под течаща вода. Това може да намали част от повърхностните остатъци, макар че ефектът не е еднакъв за всички вещества. Обелването обикновено намалява допълнително остатъците, но отстранява и част от фибрите и други полезни съединения в кората. (corhv.government.bg)
За малки деца, бременни жени и хора, които предпочитат да ограничат експозицията си, биологичните ябълки са една от възможностите. Важно е обаче да се знае, че „биологично“ не означава напълно „без пестициди“. В биологичното производство са разрешени определени вещества и продукти, но правилата ограничават употребата им и поставят акцент върху превенцията, устойчивите практики и небиологичните методи за контрол на вредителите. (food.ec.europa.eu)
По-големият въпрос е как произвеждаме ябълките
Дебатът не трябва да се свежда само до това дали една ябълка е „отровна“ или „чиста“. По-важният въпрос е как европейското овощарство може да намали зависимостта си от химична растителна защита, без да поставя производителите и реколтата в риск.
Европейската комисия насърчава интегрираната растителна защита — подход, при който химичните средства се използват само когато са необходими, а преди тях се предпочитат устойчиви, биологични, физични и други не-химични методи. Това включва наблюдение на вредителите, използване на устойчиви сортове, насърчаване на естествените врагове и по-точно определяне на момента за третиране. (food.ec.europa.eu)
Изводът е балансиран: новият доклад има основание да постави въпроса за множествените пестицидни остатъци и необходимостта от по-добра оценка на комбинираната експозиция. Но наличните официални данни не подкрепят паника или твърдението, че европейските ябълки като цяло са опасни. За потребителите най-разумният подход остава разнообразното хранене, доброто измиване на плодовете и информираният избор — включително подкрепа за производители, които намаляват употребата на пестициди.
Какво означава това за България?
Темата е пряко важна за България, защото ябълките са широко консумиран плод, а страната участва както с местно производство, така и с внос от европейския пазар. Официалният български анализ посочва, че през 2024 г. не са установени ябълки с превишени максимално допустими нива на пестицидни остатъци, но множествените остатъци остават тема за продължаващ контрол и научна оценка. (corhv.government.bg)