Цената на зехтина отново може да се окаже под натиск, след като горещи вълни, суша и мащабни пожари засегнаха части от Южна Европа. Рискът е реален, но към 6 август 2026 г. няма достатъчно данни, за да се твърди, че ново голямо поскъпване вече е неизбежно.
По-точното заключение е следното: екстремното време може да намали бъдещата реколта и да подкрепи цените през следващите месеци, особено ако сушата продължи до прибирането на маслините.
Пожарите са видимият симптом, но жегата е по-дълбокият проблем
В началото на август Асошиейтед прес съобщи за рекордно горещо и сухо лято в Европа, с активни пожари в Гърция и Франция и необичайно сух юли във Великобритания. Средиземноморските държави са особено уязвими, тъй като горещите периоди стават по-дълги, а растителността изсъхва по-бързо. (apnews.com)
За маслиновите насаждения обаче непосредствената опасност не е само огънят. Ако пламъците достигнат до овощни градини, дърветата и инфраструктурата могат да бъдат унищожени директно. По-широкият ефект идва от комбинацията между високи температури, недостиг на вода и сухи почви.
Маслиновото дърво е устойчиво на суша, но това не означава, че може да произвежда нормална реколта при всякакви условия. Научни изследвания показват, че водният стрес може да намали цъфтежа, опрашването и формирането на плодовете. При продължителна суша се понижават както добивът от дърво, така и количеството масло, което може да бъде извлечено от плодовете. (sciencedirect.com)
Изследване, публикувано в *Communications Earth & Environment*, също свързва бъдещото производство на маслини с валежите, фотосинтезата и нарастващия воден стрес в Средиземноморието. (nature.com)
Реколтата през 2026 г. още не е окончателно ясна
Основният въпрос за пазара е не колко хектара са изгорели, а колко маслини ще достигнат до есенната реколта и какво ще бъде съдържанието на масло в тях.
Европейската комисия поддържа специален пазарен портал за зехтин, който проследява производството, запасите, търговията и седмичните цени в основните производителки. Последните налични към момента данни включват актуализации за производството и цените през юни 2026 г. (agriculture.ec.europa.eu)
Международният съвет по маслините прогнозира за маркетинговата 2025/26 година световно производство около 3,44 млн. тона – с приблизително 4% по-малко спрямо предходния сезон. Това все още е значително по-високо от слабите реколти през 2022/23 г., но показва колко чувствителен остава пазарът към климатичните условия. (internationaloliveoil.org)
През последните години цените вече показаха колко бързо могат да реагират на недостига. Според Евростат през януари 2024 г. зехтинът в Европейския съюз е бил средно с 50% по-скъп спрямо януари 2023 г., като в Испания увеличението е било 63%, а в Гърция – 67%. (ec.europa.eu)
Това не означава, че подобен скок ще се повтори през 2026 г. Пазарът в момента разполага с повече информация, а производството през последния сезон беше по-добро. Но нова комбинация от суша, жега и по-слаба реколта би могла отново да обърне посоката.
Как може да се усети в България?
България не е сред големите производители на зехтин и местното потребление зависи основно от внос. Това означава, че промяна в цените в Испания, Гърция, Италия или Португалия може постепенно да се пренесе и на българския пазар.
Ефектът обикновено не е незабавен. Магазините работят със съществуващи договори и складови наличности, а цената на крайния продукт включва транспорт, опаковка, търговска надценка и данъци. Затова евентуален проблем с новата реколта може първо да се види на едро, а едва по-късно да достигне до рафтовете.
Възможно е поскъпването да бъде неравномерно. Екстра върджин зехтинът от конкретен произход или с биосертификат може да реагира по-силно, докато смесените продукти и маслата от различни реколти да задържат цените по-дълго.
Не всеки пожар означава по-скъп зехтин
Важно е да се избягва прекалено директната връзка „пожари – веднага по-висока цена“. Пожарите могат да унищожат маслинови градини, но по-големият системен риск за производството е продължителният климатичен стрес.
Освен това цената зависи и от запасите, вноса от страни извън ЕС, потреблението, търговските политики и очакванията на производителите. Именно затова експертните оценки към момента говорят по-скоро за риск от нов натиск върху цените, а не за сигурен ценови шок.
За потребителите практичният извод е да не купуват панически големи количества. По-разумно е да се проверяват произходът, датата на реколтата, условията на съхранение и сертификатът при биологичните продукти. А за производителите климатичната тенденция е още едно напомняне, че устойчивото управление на водата, почвата и насажденията вече е пряко свързано не само с природата, но и с цената на храната.
Какво означава това за България?
Българските потребители са изложени на колебанията на европейския пазар, тъй като страната разчита основно на внос на зехтин. При по-слаба реколта в Испания и Гърция евентуалният натиск върху цените може да достигне до българските магазини със закъснение, особено при премиум и биологичните продукти.