Когато говорим за борба с климатичните промени, обикновено мислим за соларни панели, вятърни паркове и по-чист транспорт. Но едно от най-ефективните решения може да се намира много по-близо до нас – в блатата, заливните равнини, тръстиковите масиви и крайбрежните лагуни.
Възстановяването на влажни зони все по-често се разглежда като форма на „зелена инфраструктура“ – природен аналог на язовири, отводнителни канали и пречиствателни съоръжения. Разликата е, че една здрава влажна зона може да изпълнява няколко функции едновременно: да задържа вода, да пречиства замърсявания, да поддържа биоразнообразието и да подпомага местната икономика.
Природен буфер срещу наводнения
При силни валежи влажните зони действат като естествени гъби. Те поемат част от излишната вода и забавят движението ѝ към реките и населените места. Това не означава, че могат напълно да предотвратят всяко наводнение, но могат да намалят пиковия натиск върху речните корита и инфраструктурата.
Именно затова европейските изследователски програми финансират проекти, които възстановяват заливни тераси, речни ръкави, крайречни гори и крайбрежни влажни зони. Европейската комисия определя природосъобразните решения като важна част от адаптацията към климатичните промени и управлението на водния риск. Сред приоритетите са възстановяването на влажни зони, заливни равнини и солени блата, както и увеличаването на способността на ландшафта да задържа вода. (research-and-innovation.ec.europa.eu)
Вода за сухите периоди
Същата екосистема, която задържа излишната вода при порои, може да я отдава постепенно при суша. Влажните зони подпомагат презареждането на подпочвените води, поддържат по-висока влажност в ландшафта и могат да създадат по-стабилни условия за растенията и животните.
Това е особено важно за земеделските райони, в които валежите стават все по-непредвидими. Възстановяването на естествени водни режими не заменя напояването и не премахва нуждата от разумно използване на водата. То обаче може да бъде допълнителен инструмент за намаляване на уязвимостта при продължителни горещини и суши.
Проекти като европейската инициатива MERLIN изследват как възстановяването на реки и влажни зони влияе не само върху природата, но и върху обществото. Сред очакваните ползи са по-чиста вода, по-добра защита от наводнения, охлаждане на крайречните пространства и съхраняване на въглерод. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)
Не всяка влажна зона е автоматично въглероден „склад“
Влажните зони могат да съхраняват въглерод в почвите и растителността, особено когато водният режим е запазен. Но научните данни показват, че климатичният ефект зависи от вида на екосистемата, начина на възстановяване и конкретните условия.
При някои влажни зони възстановяването може да намали емисиите на въглероден диоксид и да увеличи задържането на въглерод. В други случаи обаче трябва да се следят и емисиите на метан и азотен оксид. Затова специалистите подчертават, че резултатите трябва да се измерват за всички основни парникови газове, а не да се правят обобщения само въз основа на въглеродното съхранение. (sciencedirect.com)
Това е важна редакционна корекция към по-сензационните твърдения: влажните зони са ценен инструмент за климатична адаптация и могат да допринасят за смекчаване на климатичните промени, но не са универсално решение и не бива да се представят като гарантиран въглероден компенсатор.
Как възстановяването носи икономически ползи
Ползите не се изчерпват с природозащитата. По-чистата вода означава по-ниски разходи за пречистване, а по-малкият риск от наводнения може да намали щетите върху пътища, земеделски площи и сгради.
Възстановените влажни зони могат да подкрепят рибарството, устойчивото добиване на тръстика, природния туризъм и местните услуги. В румънската част на Дунав например европейски изследователски инициативи разглеждат възстановяването на влажни зони като начин едновременно да се увеличи наличността на вода в сухи периоди и да се подкрепят риболовът, добивът на тръстика и наблюдението на птици. (projects.research-and-innovation.ec.europa.eu)
Европейската агенция за околна среда посочва, че възстановяването на природата може да има значителна икономическа възвръщаемост чрез екосистемните услуги – ползите, които природата предоставя на обществото. За широк набор от европейски екосистеми, включително блата, торфища, реки и крайбрежни влажни зони, оценените икономически ползи са много по-високи от разходите за възстановяване. (eea.europa.eu)
Какво означава това за България
България има 11 влажни зони с международно значение по Рамсарската конвенция, сред които Сребърна, Беленският комплекс, Дуранкулашкото и Шабленското езеро, Пода, Поморийското езеро и Драгоманското блато. Министерството на околната среда и водите посочва, че тези територии имат важна роля за водния кръговрат и за подхранването на подземните води. (moew.government.bg)
Страната вече има опит с възстановяването на дунавски влажни зони. В Калимок–Бръшлен природният режим на заливните територии е възстановен частично, което е подобрило условията за редки птици и други видове. Български научни екипи участват и в международни проекти за възстановяване на влажните зони по Дунав. (moew.government.bg)
Актуалните проблеми обаче показват колко уязвими са тези екосистеми. През юли 2026 г. към езерото Сребърна отново беше подавана вода от Дунав заради ниските речни нива и опасността от изсъхване на водни площи. Това е конкретен пример защо възстановяването на естествените връзки между реките и влажните зони е по-устойчиво решение от постоянното аварийно изпомпване. (moew.government.bg)
Влажните зони не са пречка пред развитието. Когато са правилно планирани и управлявани, те могат да бъдат част от икономиката, земеделието и защитата на населените места. Въпросът е не дали да „върнем блатата“, а къде, как и с участието на местните хора да възстановим природните функции, от които всички зависим.
Какво означава това за България?
За България темата е особено важна заради Дунавските заливни територии, Черноморските езера и зависимостта на влажни зони като Сребърна от речния воден режим. Възстановяването им може да помогне едновременно за защита на биоразнообразието, управление на водите, развитие на природен туризъм и адаптация на земеделските райони към суши и екстремни валежи.