Това, което допреди години се е приемало за нормален сезон, вече не може да се използва като надеждна прогноза. За производителите на трапезно грозде в Южна Африка климатичните промени означават по-голяма горещина, променливи валежи, воден недостиг и по-трудно планиране на реколтата.
Темата беше във фокуса на първата Южноафриканска конференция за трапезното грозде, проведена на 5 и 6 август 2026 г. във Франшхук. Форумът е организиран от South African Table Grape Industry (SATI) и Южноафриканското дружество по енология и лозарство (SASEV), с участието на производители, изследователи и експерти от сектора. (foodformzansi.co.za)
Когато старите правила вече не работят
Според участниците във форума традиционните очаквания за времето все по-трудно описват действителността. Непредвидимите валежи, продължителните сухи периоди и повтарящите се явления, свързани с Ел Ниньо, оставят почвите по-сухи и увеличават топлинния стрес върху лозите. Това се отразява както върху добива, така и върху качеството и равномерността на гроздовете. (foodformzansi.co.za)
Проблемът не е само в една необичайно гореща седмица. Когато сезоните започнат по-рано, зимите станат по-топли, а водните запаси се възстановяват по-трудно, цялата производствена система трябва да се пренастрои – от избора на сортове до графика за напояване, работната ръка и прибирането на реколтата.
По-широк анализ на южноафриканското земеделие също показва, че климатичната променливост вече е икономически фактор, който влияе върху добивите, инвестициите и производствените решения. Прогнозите за по-сухи условия през следващите години поставят допълнителен натиск върху напояването и инфраструктурата за съхранение на вода. (foodformzansi.co.za)
Водата трябва да се управлява по-точно
Един от основните изводи от конференцията е, че фермерите не могат да чакат кризата, за да реагират. Необходимо е водата да се измерва, планира и разпределя според конкретните нужди на всеки лозов блок.
Различните почви задържат различно количество влага. В един и същи масив едни растения могат да страдат от засушаване, докато други получават повече вода, отколкото им е необходима. Затова общият график за напояване често не е достатъчно ефективен.
Материали на SATI за управлението на почвите и водата показват, че сателитни изображения, наблюдение на растежа и по-прецизно напояване могат да помогнат за откриване на зоните с воден дефицит. В конкретен пример по-честото, но по-кратко напояване подобрява равномерността на лозите в участъци с плитки почви, без да води до излишно стимулиране на по-дълбоките почви. (user-hpa96tt.cld.bz)
Този подход е важен не само за спестяването на вода. Равномерното развитие на растенията улеснява прибирането, подобрява качеството на плодовете и намалява риска част от реколтата да остане недоразвита.
Здравата почва е част от климатичната защита
Експертите подчертават, че устойчивото лозарство започва под повърхността. Добре подготвената почва позволява по-добро проникване и задържане на водата, подпомага кореновата система и намалява риска от силен стрес при суша.
Сред практиките, които могат да подобрят състоянието на почвата, са използването на покривни култури, мулчиране и компост. Те подпомагат почвеното плодородие, органичната материя и биологичното разнообразие, като същевременно ограничават изпарението. (safj.co.za)
При продължителни сухи периоди силната коренова система е особено важна. Тя позволява на лозите да използват по-ефективно наличната влага и да се възстановяват по-добре след неблагоприятни условия.
От реакция към постоянна готовност
Един от най-силните послания на конференцията е, че сушата трябва да се приема като постоянен риск, а не като рядко изключение. Това не означава, че всяка година непременно ще бъде сушава, а че стопанствата трябва да разполагат с план за действие при недостиг на вода, влошено качество на водните ресурси или екстремни температури.
На практика това включва инвестиции в напоителни системи, наблюдение на почвената влага, подходящи сортове, по-добра подготовка на терена и инфраструктура, която може да издържи на климатични сътресения. Научно изследване върху южноафриканската индустрия за трапезно грозде също препоръчва повече инвестиции в научни разработки, напояване, транспорт и съхранение. (ideas.repec.org)
За потребителите това може да означава промени в сезонността, сортовете и цената на гроздето. Ако производството става по-скъпо и несигурно, част от разходите могат да достигнат до пазара. В същото време устойчивите практики могат да помогнат за запазване на качеството и редовните доставки.
Климатичните промени не премахват трапезното грозде от земеделската карта, но променят начина, по който то трябва да се отглежда. Новото „нормално“ изисква повече наблюдение, по-малко разхищение на вода и решения, съобразени с конкретната почва, сорт и местен климат.
Какво означава това за България?
Българските лозари също усещат по-горещите лета, неравномерните валежи и риска от суша. Южноафриканският опит е далечен, но показва практически подходи, приложими и у нас – капково напояване, измерване на почвената влага, мулчиране, органична материя и избор на сортове, по-подходящи за местните условия.