Сушата обикновено се свързва с напукани почви, пресъхнали язовири и по-слаби добиви. Но в Европа тя все по-често се превръща и в енергиен проблем. Когато реките и водоемите намалеят, под заплаха се оказват няколко ключови източника на електричество — водноелектрическите централи, както и електроцентралите, които използват речна вода за охлаждане.
Това е същността на темата, разгледана от DW, а последните събития в Централна и Южна Европа показват, че рискът не е само теоретичен.
Реките са част от енергийната система
Водата участва в производството на електроенергия по два основни начина. При водноелектрическите централи тя задвижва турбините. При атомните и някои топлоелектрически централи речната вода се използва за охлаждане.
При продължителна суша водният дебит намалява, а температурата на реките се повишава. Това ограничава количеството вода, което може да бъде използвано безопасно. Ако водата е прекалено топла или нивото на реката е твърде ниско, централите трябва да намалят мощността си или временно да спрат.
През първата седмица на август 2026 г. рекордно ниските нива на Дунав принудиха държави от Централна и Източна Европа да предприемат мерки за ограничаване на потреблението на електроенергия. АЕЦ „Пакш“ в Унгария, която осигурява близо половината от електричеството в страната, беше поставена под сериозен натиск заради недостига на охлаждаща вода. (apnews.com)
В Италия сушата и ниските водни количества също доведоха до по-слабо производство на електроенергия. Според Associated Press една от централите в страната е произвела с 15% по-малко електричество спрямо предходната година. В Австрия производството от речни водноелектрически централи е било приблизително с 30% под обичайното, а високите температури на водата са ограничили част от френския ядрен парк. (apnews.com)
Това означава ли неизбежни спирания на тока?
Не. Европейската електроенергийна система разполага с резерви, трансгранични връзки и различни източници на производство. В своя летен анализ за 2026 г. европейската мрежова организация ENTSO-E не прогнозира общ риск за сигурността на електроснабдяването в повечето страни от ЕС. Това обаче не означава, че отделни региони няма да бъдат изправени пред недостиг, по-високи цени или необходимост от ограничаване на производството. (energy.ec.europa.eu)
На практика сушата може да промени енергийния микс. Когато водните централи произвеждат по-малко, системата разчита повече на газови, въглищни централи или внос на електроенергия. Това може да увеличи разходите, особено ако едновременно с това горещото време повишава потреблението за охлаждане.
Научно изследване, публикувано през 2026 г., оценява, че сушите в Европа са увеличили производството от изкопаеми горива с около 180 ± 34 тераватчаса в периода 2017–2023 г. Причината е спадът в хидроенергията и други възобновяеми източници, съчетан с по-голяма зависимост от конвенционални централи и внос. (sciencedirect.com)
Връзката с храната започва от напояването
За земеделието последиците са двойни. От една страна, сушата намалява директно наличната вода за поливане. От друга, по-скъпото или несигурно електроснабдяване увеличава разходите за изпомпване, пречистване и разпределение на водата.
Енергия е необходима и за охлаждане, сушене, преработка, складиране и транспорт на храните. Ако електричеството поскъпне, натискът се прехвърля по цялата хранителна верига — от фермата до магазина. Международната агенция по енергетика посочва, че по-високите разходи за енергия и торове обикновено водят до по-високи производствени разходи и в крайна сметка до поскъпване на храните. (iea.org)
Това не означава, че всяка суша автоматично ще доведе до скок на цените. Значение имат размерът на засегнатия район, запасите, вносът, състоянието на реколтата и пазарната конкуренция. Но когато водният и енергийният проблем се появят едновременно, рискът от по-скъпо производство е по-голям.
Какво означава това за България?
България не е изправена към 7 август 2026 г. пред непосредствена общонационална енергийна криза заради сушата. Министерството на околната среда и водите съобщи на 27 юли, че язовирите в страната са били запълнени средно на 75,66% от общия им обем. (moew.government.bg)
Това обаче не отменя дългосрочния риск. През юли МОСВ съобщи, че ниските нива на Дунав за втора поредна година са наложили принудително прехвърляне на вода към резервата „Сребърна“. Министерството посочва сред причините високото водопотребление, регулирането на реката, производството на електроенергия и климатичните промени. (moew.government.bg)
Европейската обсерватория за сушите също отчита продължаващи предупредителни условия в части от централните Балкани, включително България, макар конкретните показатели да трябва да се следят по региони и периоди. (joint-research-centre.ec.europa.eu)
За българските земеделци това означава, че сигурността на напояването ще зависи не само от валежите, но и от състоянието на язовирите, цената на електроенергията, загубите по водопроводната мрежа и способността за повторно използване на вода.
Решението не е само в търсенето на още вода
По-устойчивата енергийна система трябва да намалява зависимостта от водоизточници, без да прехвърля проблема към изкопаемите горива. Слънчевата и вятърната енергия не изискват речна вода за охлаждане, но се нуждаят от мрежи, съхранение и добро управление на потреблението.
За земеделието ключови са капковото напояване, намаляването на течовете, съхраняването на дъждовна вода, възстановяването на почвената органична материя и практики, които увеличават способността на почвата да задържа влага. Здравата почва не може да спре сушата, но може да забави загубата на вода и да даде на растенията по-голям шанс при горещи периоди.
Сушата вече не е проблем само на метеоролозите или фермерите. Тя е тест за устойчивостта на цялата система — от електроцентралата и язовира до напояваното поле, хранителния завод и семейния бюджет.
Какво означава това за България?
За България темата е важна, защото страната едновременно разчита на водни ресурси за енергетика, напояване и екосистеми. Ниските нива на Дунав и проблемите с управлението на водите показват, че климатичният риск може да се прояви едновременно в земеделието, енергетиката и защитените природни територии.